Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Изграждането на обвинението срещу Фрида Клайн се ръководи от хора, които я мразят.

— В това обвинение няма нищо лично. Когато ми повериха разследването, почти не бях чувала за нея. На всеки етап — ако вие или някой друг — беше представил убедителни факти — бях готова да ги чуя. Но вие не представихте абсолютно нищо.

— Не е само това — възрази Карлсън. — Разследването беше фокусирано главно върху Фрида още от самото начало.

— Ето, това е проблемът. Всички тези приказки: „Фрида това“, „Фрида онова“. Все едно защитавате приятел. В полицията не се работи по този начин.

— Тя не го е извършила. Това е простият факт.

— Това е същата Фрида Клайн, която сте измъкнали от предварителния арест след нападението й над посетител в един ресторант. Същата Фрида Клайн, която е прерязала гърлото на млада жена.

— Дори Хал Брадшо никога не е изразявал друго мнение освен това, че е било акт на самозащита.

— Но самата Фрида Клайн никога не е признала подобно нещо. И дори сега, когато се укрива от полицията, се е забъркала в улична свада.

— Имате предвид, че се е намесила, за да спаси безпомощен човек?

— Достатъчно — обади се комисар Крофорд. Карлсън познаваше избухливия нрав на Крофорд, който сега говореше удивително спокойно. — Нищо от това, което казвате, няма отношение към темата на разговора, за който сме се събрали. Впрочем искам да уточня, че главен криминален инспектор Хусейн води това разследване по образцов начин.

— Не е ли по-добре да изчакаме то да приключи и после да сипем похвали?

В очите на Крофорд блеснаха мълнии, той млъкна за няколко секунди и заби поглед в едно листче пред себе си. Намести го леко с една ръка, а когато започна да говори, думите му бяха бавни и отчетливи, като на нотариус, който чете на глас завещание.

— Чухме, че си разпитвал хора, които са свързани с разследването. Вярно ли е това?

— Откъде имате тази информация?

— Вярно ли е?

— Говорих с няколко души, за които предположих, че могат да ми дадат някои сведения.

— Главен криминален инспектор Хусейн упълномощи ли те за това?

— Не.

— Ти представи ли доклад?

— Не.

Крофорд взе една химикалка и надраска нещо на листчето. Карлсън видя, че това не бяха бележки, а заврънкулки.

— Само още един въпрос — продължи Крофорд. — Имаш ли контакт с Фрида Клайн?

Карлсън си пое дълбоко въздух. Очакваше този момент. След това нямаше да има връщане назад.

— Да.

Хусейн и Крофорд видимо се сепнаха. Но когато Крофорд заговори, тонът му беше все така сдържан.