Натрапчиви мисли за петък [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #5
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: AMG
- ISBN: 9786197494129
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Натрапчиви мисли за петък [bg]». Краткое содержание книги:
Петата мистерия на Ники Френч се отличава със страхотен стил и интригуващи герои… Поредица от обрати, водеща Клайн към срещата лице в лице с убиеца в един наистина силен финал. Publishers Weekly
Напрегната, плашеща, приковаваща вниманието. Easy Living
— Фрида, какво означава това? — Саша се засмя, но безизразното й лице посивя.
— Трябваше да ми кажеш.
— Какво? Какво трябваше да ти кажа? Не те разбирам.
— Защо дървените животни на Итън са били у Санди? Защото той е идвал при теб? Или защото ти си ходила при него?
По бузите на Саша се търкулнаха сълзи.
— Фрида, не ме гледай така.
— Ти и Санди.
Саша зарови лице в дланите си и каза с приглушен глас:
— Исках да ти кажа. Всеки път, когато те виждах, исках да ти кажа. На няколко пъти едва не го направих. А когато се разбрахме да се срещнем в кафенето, бях твърдо решила, но ти не се появи.
— По-добре да ми беше казала, Саша.
— Случи се чак след като ти вече не беше с него. Иначе не бих… Никога не бих… Трябва да ми повярваш. При това се случи само няколко пъти. Всичко около нас беше толкова объркано — той се нуждаеше от утеха, аз също, но след това двамата се почувствахме ужасно. Ужасно. Вместо да се подобрят, нещата се влошиха.
— Кога се случи това?
— Толкова ли е важно? — Тя хлипаше. — Не съм направила нищо, с което да те нараня. Не ми се сърди.
— Не ти се сърдя, Саша. Моля те, кажи ми кога се случи.
— Преди месеци. Когато между мен и Франк нещата не вървяха. А след това Санди беше обсебен от чувство за вина, защото смяташе, че е предал всички: теб, мен, Франк, себе си, целия свят. Казваше, че е разрушил всичко, на което е държал.
— Кой знаеше?
— Никой. Абсолютно никой не знаеше. Кълна се. Никой не знаеше.
— Някой е знаел.
— Какво се опитваш да ми кажеш?
— Нищо. Не ти се сърдя. — Фрида сложи ръката си на рамото на Саша. — Не си направила нищо, с което да ме нараниш. Вината не е твоя.
— Вината за какво? Къде отиваш?
Но Фрида я целуна по едната буза, после по другата, и излезе.
Пет минути по-късно входният звънец на Саша отново иззвъня и веднага след това чукчето изтропа силно.
— Карлсън! — възкликна тя, отваряйки вратата. — Какво има?
— Виждала ли си Фрида? — попита той. Протегна ръката си и силно стисна рамото й. — Кажи ми истината. Важно е.
— Да. Тя току-що си тръгна.
— Къде отиде?
— Не знам. Кълна се, че не знам.
— Имаш ли начин да се свържеш с нея?
— Не.
— Тя защо беше дошла?
— Това важно ли е?
— Да.
— Е, добре. — Саша вдигна глава и срещна настойчивия му поглед. — Разбрала е, че съм имала връзка със Санди.
— Със Санди? Как си могла?
— Случи се, след като се разделиха. Но се чувствам ужасно.
— Къде е сега Франк?
— Франк? Не знам. Може би е на работа. Понякога остава в кантората си и работи до среднощ. А може и да си е вкъщи. Днес не е денят му за срещи с Итън и…
— Какъв е адресът му?
— „Рейланд Гардънс“ 10. На няколко минути път е оттук.
Карлсън се обърна, за да си тръгне, но Саша протегна ръка и го спря.
— Защо? Какво се е случило? — В гласа й имаше плачливи нотки. — Какво съм направила? Той не знаеше. Никой не знаеше. Карлсън, какво става?
— Трябва да вървя, Саша. Ако Фрида дойде, кажи й веднага да се свърже с мен, а ти също ми се обади. Дори и да е три през нощта. — Той извади от портфейла визитната си картичка и й я подаде. — А ако видиш Франк, обади ми се, без да губиш време. Чу ли ме?
Саша понечи да каже нещо, но Карлсън вече се беше отдалечил и тичаше надолу по улицата, като в същото време говореше по телефона си.
— Сара — каза той. — Аз съм, Карлсън.
— Не мисля, че имаме какво повече да си кажем. — Тонът й беше хладен. Около нея се чуваха детски гласове: сигурно си беше вкъщи, със семейството си.
— Трябва да ме изслушаш. Жизненоважно е. Човекът, който е убил Санди, се казва Франк Манинг.
— Франк Манинг?
Карлсън се овладя с усилие и започна да обяснява на Хусейн за връзката на Франк със Саша; за това, че е узнал за кратката й любовна афера със Санди; за голямата му неприязън към Фрида, а също и за това как беше заплашвал Мира и Илеана. После й даде различните адреси на Франк и й каза, че ще й изпрати телефонния му номер.
— Ти къде ще бъдеш?
— Трябва да намеря Фрида.
— Недей да правиш нищо, което би провалило разследването. Вече направи достатъчно.
Карлсън извади от портфейла си визитната картичка, която Франк му беше дал, и изпрати номера на Хусейн. След това той самият набра номера, но повикването му беше прехвърлено към гласовата поща и той не остави съобщение. Потърси „Рейланд Гардънс“ в телефона си. Беше само на няколко минути път пеша оттам. И какво друго трябваше да направи?