Светлина в пукнатините [bg]

След като вечеряха с говежда яхния, си направиха кафе и се преместиха да го пият в дневната, където в камината вече бяха приготвени подпалки за огън.

Терез приближи кибритена клечка към парчетата вестник и се загледа как хартията лумва в ярки пламъци. Сетне възрастната жена се обърна с лице към стаята. Гамаш и Жил седяха заедно на единия диван, а Жером — срещу тях, на другия. Никол бе в ъгъла и се занимаваше с някакъв пъзел.

Терез включи светлинките на коледната елха и след това отиде при съпруга си.

— Жалко, че не се сетих да донеса подаръци — рече тя, отправила поглед към дръвчето. — Арман, струваш ми се замислен.

Гамаш бе проследил накъде се насочиха очите на неговата приятелка и също се бе загледал под елхата. Нещо бе трепнало — мъглява мисъл, свързана с елхи, Коледа или подаръци. Нещо пробудено от това, което Терез бе казала току-що, но въпросът й го бе прогонил. Смръщи чело и продължи да се взира в жизнерадостното коледно дръвче в ъгъла на стаята. Под клоните му зееше празнина. Нямаше никакви подаръци.

— Арман?

Детективът разтърси глава и погледна Терез в очите:

— Извинявай, бях се замислил.

Жером се обърна към Жил:

— Сигурно сте изтощен.

Самият той изглеждаше така.

Жил кимна:

— Отдавна не се бях катерил по дървета.

— Наистина ли ги чувате как говорят? — попита Жером.

Дървосекачът се вгледа в закръгления мъж срещу себе си.

Мъж, който бе останал в подножието на белия бор, в жестокия студ, и му бе давал кураж, вместо да си тръгне. Кимна утвърдително.

— Какво казват? — поинтересува се Жером.

— Не ви трябва да знаете какво казват — отвърна Жил с усмивка. — Пък и аз чувам най-вече звуци. Шепоти. Други неща.

Съпрузите Брюнел го гледаха и очакваха да продължи. Гамаш държеше чашата си с кафе и слушаше. Той самият знаеше историята.

— Винаги ли сте имали способността да ги чувате? — попита накрая Терез.

Полицай Никол, която все още седеше в ъгъла, вдигна очи от пъзела.

Жил поклати глава:

— Бях дървосекач. Повалях стотици дървета с моторния си трион. Един ден, докато режех един стар дъб, го чух как крещи.

Думите бяха посрещнати с мълчание. Жил бе вперил поглед в камината и горящите цепеници.

— Отначало не му обърнах внимание. Казах си, че ми се е причуло. Тогава шумът се усили и вече чувах не само моето дърво, а и всички останали дървета, които пищяха.

За миг едрият мъж замлъкна.

— Беше ужасно — прошепна.

— Какво направихте? — попита Жером.

— Какво можех да направя? Спрях сечта и накарах другарите си също да спрат. — Сведе очи към огромните си загрубели длани. — Естествено, помислиха ме за луд. И аз бих си помислил същото на тяхно място. Но чух виковете със собствените си уши.

Жил погледна право към Жером и рече:

— За известно време можех да отричам истината пред себе си, но вече знаех и нямаше връщане назад. Знаете за какво говоря, нали?

Жером кимна. Знаеше.

— Сега Жил изработва прекрасни мебели от паднали дървета — обади се Гамаш. — С Рен-Мари сме си купували от неговите произведения.