Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Най-известният сред тях бе немският генерал от 88 Райнхард Хайдрих. През 1939 по шведска инициатива Хайдрих бил провъзгласен за председател на Международната полицейска организация. Година по-късно получил Големия полицейски златен медал за своя „образцов принос към опазването на реда в Чехословакия, жестоко брулена от ураганите на войната“.
— Искаш ли още примери? — усмихна се любезно юрисконсултът.
Ще се наложи да спазим традицията, помисли си областният началник на полицията, докато бързаше за следващото съвещание. Пресконференцията с онова тантуресто бедствие нямаше как да бъде предотвратена, за съжаление. Дано поне Ана Холт е способна да я удържи в разумни граници. Колкото до нея, тя знаеше, че една особа нямаше намерение да присъства. И ще се приключи с обичайната кристална ваза, разбира се.
75
Същия ден Бекстрьом се принуди да проведе пресконференция под надзора на своя върховен началник — главен комисар Ана Холт. В президиума присъстваха и прекият му ръководител, комисар Тойвонен, и прессекретарят на областния началник на полицията. Тъй като очакваха доста народ, шефката им бе предоставила просторната зала в Полицейското управление на Кунгсхолмен.
За съжаление, тя самата нямала възможност да присъства, тъй като била заета с важни съвещания. Поне така каза на Холт, ала всъщност в своя малък свят, където нищо не оставаше скрито от очите, които умеят да гледат, и ушите, които умеят да слушат, тя остана сама в кабинета си, проследявайки целия панаир пряко по ТВ4.
Ана Холт започна с кратко обобщение на случилото се. Почти никакви въпроси, макар залата да бе претъпкана с журналисти.
След това Тойвонен разказа за хода на разследването на нападението на инкасо автомобила на „Брума“ и разясни, че главните заподозрени са арестувани. По-късно през деня прокурорът щеше да предостави по-обстойно разпореждане за задържането на Фаршад Ибрахим, Афсан Ибрахим и Хасан Талиб за предумишлено убийство, опит за предумишлено убийство и за грабеж в особено големи размери.
Но за двамата извършители на самия грабеж Тойвонен нищо не каза. В настоящия момент положението бе малко деликатно, та затова не желаеше да прави изказвания по темата. Мнение, което журналистите явно не споделяха, понеже въпросите им почти без изключение касаеха именно тях. При това май вече знаеха най-същественото.
Кари Вийртанен, Назир Ибрахим? Какво ще каже за тях? Без коментар.
Кари Вийртанен бе застрелян пред дома на приятелката си в Бергсхамра. Извършители са били организаторите на грабежа, които са искали да му отмъстят, задето оплел конците и стрелял по охранителите? Нали?
Без коментар.
Назир Ибрахим карал колата на бегълците по време на грабежа при „Брума“. Изоставил я пред клуба на „Ангелите на ада“ на 500 метра от местопрестъплението. После бил намерен убит в Копенхаген. Отмъщение от страна на „Ангелите на ада“?
Без коментар.
Някъде по това време прессекретарят прекъсна въпросите, за да даде думата на комисар Бекстрьом. Никой от журналистите не възрази.
Може ли Бекстрьом да разкаже какво се бе случило в понеделник вечерта в дома му?
Внезапно в залата настъпи гробно мълчание. Журналистите дори зашъткаха на фотографите, които скочиха да го снимат.
Бекстрьом изуми всички, които го познаваха. Бе сдържан, лаконичен, едва ли не навъсен — в редките случаи, когато благоволяваше да се поусмихне, по-скоро ставаше като шведски вариант на Анди Сипович — големия герой от телевизионния сериал „Полицейско управление Ню Йорк“.
Впрочем нещо, което не бе убягнало нито на репортерите, нито на онези, дето измисляха заглавията в пресата. Макар че работата беше на кантар. Или Анди Сипович, или „Мръсния Хари“ Калахан в изпълнение на Клинт.
— Няма какво толкова да ви кажа — обясни Бекстрьом. — Бяха проникнали в апартамента ми, та щом влязох, ми се нахвърлиха, за да ме убият.
После кимна и пусна крива усмивка.
Публиката му прие това за театрална пауза, очаквайки да последва още нещо. Бекстрьом просто сви рамене и за пореден път кимна с почти безразличен вид.
— Ами това е всъщност — оповести той.
Слушателите му очевидно не се съгласиха. Поток от въпроси, та в крайна сметка прессекретарят се принуди да строи редиците, давайки думата на репортера от най-големия телевизионен канал.
— Какво направи после? — изврещя тя, протегнала напред микрофона, макар Бекстрьом да седеше на пет метра разстояние със свой, закачен на ревера.