Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво, по дяволите, да я правя? — попита съседът и го зяпна мнително.
— Според мен би могъл да се удавиш в нея, скапано плямпало — отвърна Бекстрьом, който във връзка с посещението в Отдела за вътрешни разследвания бе успял да изслуша и записа от спешни повиквания.
Вечерта посвети на изчитането на всички писма и имейли, дори отговори на някои от най-многообещаващите. Отвори всички пакети и подаръци, като междувременно попийваше.
Най-прекрасната водка на света, помисли си Бекстрьом, вдигайки малката чашка, която Надя бе скътала в пакета с бутилката. Много сърцата жена, си каза.
77
В сряда, четиринайсет дни след убийството на Карл Даниелсон, се случиха много неща. От „звезда на полицейското управление“ Бекстрьом се превърна в „общонационална звезда“.
Най-мащабното разследване на стокхолмската полиция след убийството на Ана Линд беше станало на пух и прах и макар тъкмо извършителите да бяха отговорни за кризата, на Тойвонен никак не му беше до смях. На него и колегите му им оставаше само да разчистят руините, което не изглеждаше никак лесно.
С Хасан Талиб изобщо не можеше да се разговаря. Лекарят му само поклати глава. Пациентът бе оцелял, но нямаше да е от полза за разследването. Тежки мозъчни контузии. Трайни увреждания.
— Така че ще трябва да забравите подобни надежди — обясни лекарят и кимна на Тойвонен.
С Фаршад и Афсан Ибрахим можеше да се говори. Проблемът бе, че никой от двамата не беше склонен да приказва с полицията.
С Фредрик Окаре си побъбриха. Свариха го в добро настроение, беше заедно с вечния си адвокат, но иначе не прояви абсолютно никакво разбиране. Той и приятелите му да са убили Назир Ибрахим? Лице, което Окаре никога не бе срещал, а и през ум не би му минало да се среща с него. Още по-малко пък в Копенхаген. Впрочем скоро се навършва цяла година, откак не е посещавал датската столица, за да се види със стари приятели и познати.
— Понякога почти започвам да се безпокоя за теб, Тойвонен — усмихна се Окаре. — Нали не си взел да поркаш?
Петер Ниеми бе предоставил нова експертиза, която при нормални обстоятелства щеше да направи истински пробив в разследването.
— Пистолетът, който Бекстрьом е отнел от Хасан Талиб, отговаря на куршумите, които съдебният лекар е извадил от черепа на Кари Вийртанен — оповести Ниеми. — Какво да правим с това в настоящата ситуация?
Тойвонен само изстена. Скапаният свинчок, помисли си той.
— Какво да правим? — повтори Ниеми.
— Погрижи се прокурорът да получи някаква информация. За предпочитане преди Бекстрьом да проведе следващата пресконференция.
— Разбирам накъде биеш. Аз или ти? — продължи Ниеми.
— Какво?
— Кой от нас ще удуши дебелака с голи ръце? — ухили се Ниеми.
78
Надя Хьогберг не отиде на пресконференцията, вежливо отклони и поканата за обяд, макар и дошла лично от Бекстрьом. Беше затрупана с работа, след като по-рано същия ден бе открила хранилище под наем в „Шуъргард“ само на половин километър от участъка в Солна. Добронамерена служителка бе захапала една от кукичките, които Надя бе пуснала. Сравни списъка с наемателите на предприятието със списъка от Криминалния отдел на Солна и откри малък склад, нает от „Светкавично електричество ООД“.
Надя взе младия Стигсон и отпрашиха натам. В склада имаше десетина кашона, съдържащи счетоводството на „Карл Даниелсон Холдинг ООД“. И никакъв помен от „Светкавично електричество“.
В най-долния кашон откри двайсет и девет годишно завещание, написано на ръка, подписано и потвърдено в навечерието на Коледа през 1979 в следния вид.
Най-отгоре една дума в средата на листа с редове, който изглеждаше откъснат от обикновен тефтер. С химикалка.
После разстояние от два реда, а след него и самият текст.
Аз, Карл Даниелсон, в ясно съзнание и в отлично настроение в ден като този, след солиден обяд, заявявам тук като своя последна воля, че цялото ми притежание, както движимо, така и недвижимо имущество след смъртта ми следва да бъде наследено от Ритва Лаурен и нашия единствен син Сепо.
Солна, 24 декември 1979
Завещанието бе подписано от Карл Даниелсон, почеркът — маниерен, а свидетелите се именуваха Роле Столхамар и Халбата Сьодерман.
Разбира се, били са пияни, въздъхна Надя, която имаше консервативни разбирания относно документи от този вид.