Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Тогава онзи другият ми налетя, размахал ножа — обясни Бекстрьом. — Прицелих се и го улучих в левия крак.
— Да — въздъхна началникът. — Е, май това е всичко. Очевидно понякога се намира кой да закриля нас, полицаите.
— Какво ти се прави сега, Бекстрьом? — попита го Аника Карлсон. — Искаш ли да се прибереш и да си починеш няколко часа, сигурно ще трябва и да хапнеш нещо?
— В участъка. Ще мина с един хамбургер по пътя. Нали имаме да водим разследване.
— Ти си шефът, Бекстрьом — отвърна Карлсон.
72
Надя го прегърна. Прошепна в ухото му:
— Оставих торбичката в чекмеджето на бюрото ти.
Бекстрьом едва не се изчерви. Както винаги когато някой бе докоснал сърцето му.
— Благодаря ти, Надя. — Руснаци, сантиментални копелета, помисли си той.
Младият Стигсон скочи и козирува, макар изобщо да не носеше униформа.
— Добре дошъл отново, шефе. Драго ми е да се видим, шефе.
— Благодаря — отвърна Бекстрьом и го потупа по рамото.
Интересно, дали и баща му не му е посягал, помисли си той.
— Голям късмет, че всичко е минало добре, Бекстрьом — отбеляза Алм.
— Благодаря — отвърна Бекстрьом.
Шибан подмазвач, си каза. Не стига че си луд, ами и раболепен.
— Толкова се радвам, че шефът е жив — заяви Фелисия Петершон и го прегърна с всичка сила — обгърна шията му с ръце и го притисна.
— Така, така — отвърна Бекстрьом.
Направо са луди по теб, си каза наум.
— Да се върнем към деловата част — поде той. — Какво имате за докладване?
Всичко се движеше по план. Поне донякъде. За жалост, обиколката по апартаментите в Ринкебю вървеше мудно. Нищо интересно, макар действително да изглеждаше, че колегите от местната полиция правят всичко възможно, гласеше констатацията на Аника Карлсон.
Обхващането на познатите на Даниелсон също бе трудно. Мнозина от старите не изгаряха от желание да говорят, та Алм започваше да изпитва все по-силни колебания относно някои от тях.
— Всъщност бившият колега Столхамар никак не е приятен човек. За съжаление, като че ли има трайна промяна на личността.
— На друго мнение си вече — отбеляза Бекстрьом и се усмихна извънредно дружелюбно.
— Е, друго, та друго. Всъщност през цялото време имах колебания.
Надя Хьогберг издирваше счетоводството на Даниелсон. Бе хвърлила стръв и кукички в различни фирми, даващи под наем складови помещения и хранилища. Засега не бе клъвнал никой.
Тойвонен я преследвал по петите в отсъствието на Бекстрьом. Разпитвал я как върви проследяването на връзките между Фаршад Ибрахим и Даниелсон. Дори предложил помощ в случай на нужда. Би могъл да ѝ даде двама души от своето разследване. Надя обаче му обяснила, че според нея нещата ще си дойдат на място веднага щом шефът ѝ се върне. Освен това не зависело от нея да решава.
— И кои са? — попита Бекстрьом. — Кого смята да ни натресе?
— Луфт от Кралския криминален отдел и Асф, който работи в Стокхолм — отвърна Надя с въздишка.
Въздух под налягане и Куха лейка, помисли си Бекстрьом, който познаваше и двамата. А вече си имаше най-обикновен Дръвник.
— Ще се справим и без тях — каза ѝ. Какво друго да отговоря, пита се. Пробва ли някой да ми пръсне черепа, веднага тръгват да ми се намесят в разследването, помисли си Бекстрьом. — Друго?
— Всъщност струва ми се, че май намерих нещо интересно — отвърна Фелисия Петершон.
— Слушам.
Фелисия Петершон бе прегледала телефона на Акофели. Бе изискала списъци с разговорите му през последните три месеца. Същият телефонен номер, който бе набрал пет пъти през последното денонощие преди изчезването си, присъстваше кажи-речи всеки ден.
— Звънял е едва ли не ежедневно — обясни Фелисия Петершон. — Често рано сутрин. Между 5:30 и 6:00, докато разнася вестниците. Няма друг, на когото да се обажда толкова често.
— Но все още не знаем чий е този номер — предположи Бекстрьом.
— Не, ама не е никой от службата му — с тях вече разговарях. И в семейството му никой не разпознава номера. Никой от приятелите му. Не че е имал много приятели. Общувал е главно с работещите във фирмата за доставки или с хора, с които се е запознал в университета. Плюс двама-трима някогашни съученици от гимназията и един от съседите му. Никой от тях не разпозна номера.
— А този, на когото звъни, къде се намира? — попита Бекстрьом.
— Тук, в Солна. Солна, Сундбюберг. В същата мобилна клетка през цялото време.