Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Избирателната кампания в разгара си, социалдемократическо правителство и прочее, Палме направо не бил на себе си, та началника го хванало шубето. Директно се сдухал — заяви шефът на човешки ресурси.
А последният път, когато все пак връчили медала, бил преди 60 години. Получил го тогавашният главен комисар на стокхолмската полиция Викинг Йорн, а причината да го сметнат за достоен била решителната му намеса във връзка с тъй наречените Маргаринови размирици през ноември 1948.
— Големият полицейски златен медал — отбеляза областният началник на полицията — прозвуча така, сякаш го осмукваше. Тя самата бе намислила нещо съвсем различно, но нямаше намерение да го оповестява. Докато не му дойде времето. — Дали не би могла да проучиш случая, Маргарета — обърна се тя към юрисконсулта. — Изготви кратка докладна и ще направим нова среща рано утре сутринта.
— С удоволствие — отвърна юрисконсулта и кимна сърдечно на новия началник човешки ресурси. — На драго сърце — допълни.
Кой бе Викинг Йорн?
Какво представляваха Маргаринените размирици?
Кой беше Викинг Йорн?
Викинг Йорн бе роден през 1905 г. в Клипан, Сконе. Син на мелничаря Тор Балдер Йорн и неговата съпруга Фиделия Юсефина, по баща Марков. Полицай и легендарен борец. На олимпийските игри в Берлин през 1936 спечелил златен медал по класическа борба в тежката категория и тогава се споменавало, че придобил херкулесовската си сила още от малко момче, когато търчал нагоре-надолу по стръмните стъпала на мелницата в родния Клипан, помъкнал деветдесеткилограмови чували с брашно.
Викинг Йорн бил приет като стажант в стокхолмската полиция през 1926, та в Клипан и цяло Сконе бил обявен национален траур. Клипан бе лоното на шведската борба. Викинг Йорн вече бил отнесъл в родния клуб безчет титли от първенства, а сега го бе зарязал заради дружеството по борба към стокхолмската полиция.
По време на легендарния финал на олимпийските игри през 1936 в Берлин той надвил великия син и герой на Третия райх, барона на борбата Клаус Николаус фон Хабеникс. Само след минута го приковал към тепиха, сменил хватката, приложил му обърнат суплекс, надигнал се и провесил барона надолу с главата в мощните си ръчшца. След това „шведският викинг“ надал покъртителен рев, извил се и запратил Фон Хабеникс в публиката чак на третия ред.
Дванайсет години по-късно получил Големия полицейски златен медал.
По това време Викинг Йорн бил главен комисар и заместник-директор на Отдела за борба с размирици на стокхолмската полиция, а когато отделът бил създаден петнайсет години по-рано, първият му директор го нарекъл шведски аналог на немските щурмоваци — SA. В годините след войната работата частично изменила насоката си, та се занимавали най-вече с две задачи: транспортиране на особено опасни затворници от и до затворите и други подобни институции из страната и охрана на по-важни „сгради, учреждения и ценно имущество“ в столицата.
Разполагали и с първия специализиран автомобил на силите на реда. Черен удължен плимут V8 с вместимост до десет полицаи плюс шофьора. И то полицаи здравеняци, понеже Йорн почти без изключение подбирал хората си от дружеството по борба към стокхолмската полиция. На разговорен език возилото им било кръстено „черната Мария“, а неговите пътници — Карфиолената бригада — заради типичната деформацията на ушите им, наречена „карфиолено ухо“.
В третия ден на Маргаринените размирици, в това екстремно за нацията положение, когато нещата висели, така да се каже, на косъм, Викинг Йорн успешно сложил край на поредицата от събития, която за малко да доведе до трагедия. За награда го удостоили с Големия полицейски златен медал.
Какво представляват Маргаринените размирици?
Маргаринените размирици дълго бяха пренебрегвана част от новата шведска история и едва на доста по-късен етап историчката Мая Лундгрен представи подробен анализ на случилото се в своята дисертация за купонната политика на шведското правителство след края на Втората световна война (Сити мъже и мършави майки, Бониер Факти, 2007).
Размириците започнали в четвъртък, 4 ноември 1948, а поводът за недоволството на демонстрантите бил неотмененият режим на разпределение на маргарина от страна на шведското правителство, макар от края на войната през май 1945 да били изминали три години и половина. Протестирали домакини от работническата класа и поне в началото не били много. Петдесетина жени, пет-шест от които носели и плакати.