Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
По първоначално неясни причини решили да демонстрират пред централата на Профсъюзното обединение на Северния жп-площад вместо пред сградата на правителството в Стария град. Министър-председателят Тате Ерландер и съответният министър по социалните въпроси Густав Мьолер се отървали леко, а гневът на демонстрантите се пренасочил към председателя на Профсъюзното обединение Аксел Странд и най-приближения му колега — касиера на конфедерацията Йоста Ериксон.
За първи път в историята Швеция имала работническо правителство със свое мнозинство. При това всеки убеден социалдемократ знаел, че понастоящем правителството било просто рупор на Профсъюзното обединение. Оттук и изборът на неговата крепост вместо правителствената сграда.
Петдесетина жени, сбрани пред входа на Профсъюзното обединение, предали на негов представител списък с исканията си и били посъветвани да се обърнат към правителството, но иначе просто си стоели там, без да предприемат нищо.
На втория ден тонът значително загрубял, броят на жените се увеличил неколкократно: стотици майки с настоявания „Маргарин върху филиите на децата от работническата класа“, „Богатите ядат масло, ние ядем купони“; скандирания и възмутени викове. На третия ден, събота, 6 ноември, положението станало критично, един от най-оскърбителните плакати гласял: „Сити мъже и мършави майки“, на него при това били изтипосани Странд и Ерландер с питиета в ръка.
Ден преди почивния, а и годишнина от смъртта на краля герой Густав II Адолф — особено несполучливо подбран момент за подобни протести.
Жени от работническата класа надошли с влакове от цялата долина на Меларен, броят на демонстрантите още от сутринта възлизал на около 500 души, полицията от Клара се обърнала към главния комисар Хенрик Там с молба за помощ, тъй като местната полиция повече не била способна да гарантира реда и безопасността. Там изпратил хората от Борба с размирици под командването на легендарния Викинг Йорн, който лично пристигнал с „черната Мария“, последвана от низ обикновени патрулки, проправил си път сред разярената тълпа и застанал на най-горното стъпало, наобиколен от своите внушаващи благоговеен ужас другари борци. Не се наложило дори да вадят саби.
— Вървете си у дома, женоря, иначе ще ядете пердах — изревал Йорн и размахал заплашително десница, голяма колкото пушен бут на коледната трапеза на Негово величество краля.
И тъй като всичко се разиграло в злото старо време, когато жените почти без изключение правели каквото кажат мъжете им, онези просто тръгнали да се разотиват. При това до една имали деца, за които да се грижат, а на всичкото отгоре завалял дъжд — студен, неспирен ноемврийски дъжд.
Викинг Йорн се превърнал в герой на господстващата средна класа, връчили му Големия полицейски златен медал, главният комисар му благодарил, та заел първите страници на всички буржоазни ежедневници в страната. Обаче се изцелил с няколко изявления, които шейсет години по-късно — на бледата нощна светлина на историята — изглеждаха доста неуместно.
В интервю по радио Стокхолм-Мутала той дори омаловажил своята намеса. Много шум за нищо, но виж, баронът борец бил съвсем друга история. Какви са тези мухльовци, дето не могат да накарат банда истерички да си затварят устата и да си гледат работата, да готвят там, да чистят, да перат, да мият чиниите и да се грижат за децата, вместо да търчат по улици и площади и да създават неприятности на него и колегите му, а и изобщо на почтените хора. Той самият нямал абсолютно никакви проблеми в това отношение у дома.
И един глас се надигнал всред триумфалните фанфари на медиите. Журналистката Банг, която кратко и ясно заявила, че Викинг Йорн си бил направо роден да е начело на личната Карфиолена бригада на стокхолмската полиция и ако не съществувал в действителност, щели да го измислят.
Щабът на областния началник на полицията се запозна с докладната на юрисконсулта в пълно мълчание. За част от секундата шефката си помисли, че тъкмо това отличие всъщност си е като направено по калъп за Еверт Бекстрьом, после обаче се осъзна.
Шефът на отдел „Човешки ресурси“ направи обичайния опит за спасяване на честта.
— А как стои въпросът с онези, които са получавали медала в миналото? — попита той. — Едва ли е възможно всички да приличат на този Йорн?
— Определено не — отвърна юрисконсултът с необичайно нежен гласец. — Сред тях дори има личности, познати в световната история.
— Така ли? — рече началникът на отдел „Човешки ресурси“, който беше оптимист по природа и това го зарадва и обнадежди.