Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво да направя. Единият имаше пистолет и се опита да ме застреля. Другият имаше нож и се опита да ме наръга. Аз самият гледах да си спася кожата.
— А какво направи? — изписка репортерката от държавната телевизия, която нямаше да допусне да бъде пренебрегвана.
— Каквото са ме учили. Обезоръжих онзи с пистолета и се погрижих да го укротя. Другият се опита да ме наръга, затова го прострелях в крака. Под коляното — добави, кой знае защо.
— Хасан Талиб — задъха се репортерът от вестник „Експресен“, — една от най-страховитите мутри и известен професионален главорез. Опитал се е да те гръмне и казваш, че си го обезоръжил и обезвредил. Според информацията, която получихме от Каролинска, черепът на Талиб е бил строшен, той е в интензивното и все още е с опасност за живота.
— Най-напред му отнех оръжието, понеже се опита да ме простреля, после го повалих с техника от джудото, която научих още като момче. За съжаление, стана така, че си удари главата в масата, което действително ме притеснява.
— Обезоръжил си го и си го повалил…
— Все пак следва донякъде да вини и самия себе си — прекъсна го Бекстрьом. — Какво смяташ, че трябваше да сторя? Да го разцелувам и пламенно да го прегърна?
Явно никой в залата не смяташе така, последваха триумфални възгласи и въздигане на Бекстрьом до небесата, което без съмнение можеше да се проточи и до среднощ, ако той самият не го бе прекъснал само след десет минути.
— А сега моля да ме извините — каза им и се изправи. — Имам малко работа. Например двойното убийство, което движа.
— Още един въпрос — примоли се репортерката от Канал 3 и тъй като бе по-известна заради русата си коса и едрите си гърди, отколкото с журналистическите си умения, Бекстрьом я удостои с половин Сипович и милостиво кимване.
— Как мислиш, защо са се опитали да убият тъкмо теб? — попита тя.
— Навярно повече се страхуват от мен, отколкото от някои мои колеги — сви рамене Бекстрьом.
После си свали микрофона и се оттегли. Когато подмина Тойвонен на излизане, направи го по такъв начин, че това не убягна от ничие внимание.
Което е добро за Бекстрьом, е добро и за полицията, а следователно и за мен, помисли си областният началник и изключи своя телевизор. Поне засега, си каза.
76
Неочаквано мълчалив герой, който за разлика от Анди Сипович и Хари Калахан беше реален човек. Поради липсата на Бекстрьом се наложи други да разказват за него. Вестник „Афтонбладет“ публикува дълго интервю с инструктора му по стрелба, който се изказа направо лирично.
„Най-успешният ми ученик… един от най-точните стрелци в полицията… за всички времена… абсолютно феноменален… особено в екстремни ситуации… абсолютно хладнокръвен…“
Мнозина от колегите бяха коментирали, а че повечето бяха предпочели да го направят анонимно, се дължеше единствено на факта, че Бекстрьом поначало бе известен като „особено противоречива личност в очите на полицейското началство“.
Иначе единодушието бе пълно, а оценките — ентусиазирани.
„Легендарен детектив по убийствата.“
„Човек, който винаги е прав.“
„Колега, който винаги е насреща.“
„Съвършено безстрашен, никога не се огъва, никога не отстъпва.“
„Напира право към целта като локомотив.“
И прочее, и прочее.
Двама от колегите му се бяха представили поименно. Единият бе старият му приятел и побратим Рогерсон, криминален инспектор, самият той „легендарен детектив по убийствата“, който накратко бе казал, че „Бекстрьом е адски печен мъж“. Другият бе един от бившите му началници Ларш Мартин Юхансон, понастоящем пенсионер, който всъщност го бе наритал от Кралския криминален отдел.
— Какво мисля за Еверт Бекстрьом ли?
— Да, какво мислиш за него — повтори репортерът на „Дагенс Нюхетер“, макар да бе подробно запознат със съвместната им история.
— Еверт Бекстрьом е същинско бедствие — заяви Юхансон.
— Може ли да цитирам този коментар?
— Разбира се. Стига да се въздържиш от повече обаждания.
По някаква неизвестна причина преценката на Юхансон не намери място във вестника.
Веднага след края на пресконференцията Холт покани на скромен обяд най-пряко замесените, благодариха на Бекстрьом с кристална ваза, на която бяха гравирали името му под емблемата на полицейската институция, и със старовремска значка, за която се твърдеше, че принадлежала на Викинг Йорн.
Веднага след прибирането си у дома Бекстрьом натисна звънеца на своя тежко алкохолизиран съсед, бившия телевизионен шеф, и му подари вазата.