Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 130
Перейти на страницу:

— Какво да направя. Единият имаше пистолет и се опита да ме застреля. Другият имаше нож и се опита да ме наръга. Аз самият гледах да си спася кожата.

— А какво направи? — изписка репортерката от държавната телевизия, която нямаше да допусне да бъде пренебрегвана.

— Каквото са ме учили. Обезоръжих онзи с пистолета и се погрижих да го укротя. Другият се опита да ме наръга, затова го прострелях в крака. Под коляното — добави, кой знае защо.

— Хасан Талиб — задъха се репортерът от вестник „Експресен“, — една от най-страховитите мутри и известен професионален главорез. Опитал се е да те гръмне и казваш, че си го обезоръжил и обезвредил. Според информацията, която получихме от Каролинска, черепът на Талиб е бил строшен, той е в интензивното и все още е с опасност за живота.

— Най-напред му отнех оръжието, понеже се опита да ме простреля, после го повалих с техника от джудото, която научих още като момче. За съжаление, стана така, че си удари главата в масата, което действително ме притеснява.

— Обезоръжил си го и си го повалил…

— Все пак следва донякъде да вини и самия себе си — прекъсна го Бекстрьом. — Какво смяташ, че трябваше да сторя? Да го разцелувам и пламенно да го прегърна?

Явно никой в залата не смяташе така, последваха триумфални възгласи и въздигане на Бекстрьом до небесата, което без съмнение можеше да се проточи и до среднощ, ако той самият не го бе прекъснал само след десет минути.

— А сега моля да ме извините — каза им и се изправи. — Имам малко работа. Например двойното убийство, което движа.

— Още един въпрос — примоли се репортерката от Канал 3 и тъй като бе по-известна заради русата си коса и едрите си гърди, отколкото с журналистическите си умения, Бекстрьом я удостои с половин Сипович и милостиво кимване.

— Как мислиш, защо са се опитали да убият тъкмо теб? — попита тя.

— Навярно повече се страхуват от мен, отколкото от някои мои колеги — сви рамене Бекстрьом.

После си свали микрофона и се оттегли. Когато подмина Тойвонен на излизане, направи го по такъв начин, че това не убягна от ничие внимание.

Което е добро за Бекстрьом, е добро и за полицията, а следователно и за мен, помисли си областният началник и изключи своя телевизор. Поне засега, си каза.

76

Неочаквано мълчалив герой, който за разлика от Анди Сипович и Хари Калахан беше реален човек. Поради липсата на Бекстрьом се наложи други да разказват за него. Вестник „Афтонбладет“ публикува дълго интервю с инструктора му по стрелба, който се изказа направо лирично.

„Най-успешният ми ученик… един от най-точните стрелци в полицията… за всички времена… абсолютно феноменален… особено в екстремни ситуации… абсолютно хладнокръвен…“

Мнозина от колегите бяха коментирали, а че повечето бяха предпочели да го направят анонимно, се дължеше единствено на факта, че Бекстрьом поначало бе известен като „особено противоречива личност в очите на полицейското началство“.

Иначе единодушието бе пълно, а оценките — ентусиазирани.

„Легендарен детектив по убийствата.“

„Човек, който винаги е прав.“

„Колега, който винаги е насреща.“

„Съвършено безстрашен, никога не се огъва, никога не отстъпва.“

„Напира право към целта като локомотив.“

И прочее, и прочее.

Двама от колегите му се бяха представили поименно. Единият бе старият му приятел и побратим Рогерсон, криминален инспектор, самият той „легендарен детектив по убийствата“, който накратко бе казал, че „Бекстрьом е адски печен мъж“. Другият бе един от бившите му началници Ларш Мартин Юхансон, понастоящем пенсионер, който всъщност го бе наритал от Кралския криминален отдел.

— Какво мисля за Еверт Бекстрьом ли?

— Да, какво мислиш за него — повтори репортерът на „Дагенс Нюхетер“, макар да бе подробно запознат със съвместната им история.

— Еверт Бекстрьом е същинско бедствие — заяви Юхансон.

— Може ли да цитирам този коментар?

— Разбира се. Стига да се въздържиш от повече обаждания.

По някаква неизвестна причина преценката на Юхансон не намери място във вестника.

Веднага след края на пресконференцията Холт покани на скромен обяд най-пряко замесените, благодариха на Бекстрьом с кристална ваза, на която бяха гравирали името му под емблемата на полицейската институция, и със старовремска значка, за която се твърдеше, че принадлежала на Викинг Йорн.

Веднага след прибирането си у дома Бекстрьом натисна звънеца на своя тежко алкохолизиран съсед, бившия телевизионен шеф, и му подари вазата.

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)