Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Двамата със Стигсон пренесоха кашоните и завещанието в полицейското управление.
Там най-напред задели няколко часа, за да разлисти папките със счетоводни документи. Основно разплащателни разписки от най-различни сделки с акции и други ценни книжа, тлъсти пачки касови бележки за разходи, свързани с фирмената дейност, главно служебни почерпки и пътувания.
На този етап вече бе добила твърда представа как точно „Карл Даниелсон Холдинг ООД“ бе спечелило парите си. Не с гениални финансови хрумвалия, а най-вероятно някой му бе пробутал мръсни пари, та да ги изпере чрез всевъзможни сделки.
Осем години по-рано като цяло бедстващото предприятие било удостоено с щедър, меко казано, заем в размер на пет милиона от външен кредитор. Единствената гаранция била лична, от Карл Даниелсон, който по онова време получавал облагаем доход на стойност близо 200 000 крони годишно. Развитието на световните стокови борси уредило остатъка. Заемът очевидно бил изплатен само за три години, та понастоящем фирмата разполагаше с облагаем капитал в размер на малко над 20 милиона и действителна стойност с няколко милиона по-висока.
Надя въздъхна, обади се в Службата по икономическите престъпления и им напомни за обещанието да поемат таз А част от разследването веднага щом намери основните доказателства. Оттам я увериха, че ще се чуят. В момента им било малко натоварено, но идната седмица със сигурност положението щяло да се подобри.
Надя погледна часовника. Крайно време да се прибере и да си сготви вечерята, която ядеше самотно пред телевизора.
Вместо това потърси Роланд Столхамар по мобилния, представи се и попита дали не може да го покани да хапнат. Не за друго, ами се налагало да му зададе няколко въпроса.
Столхамар отначало не гореше от желание. Смяташе, че полицията се бе гаврила предостатъчно с него и другарите му. При това и живите, и мъртвите.
— Нямам никакво намерение да се гавря с теб — отвърна Надя. — Става въпрос за старото завещание на Карл Даниелсон. А и ме бива в готвенето, ще знаеш.
— Винаги съм имал слабост към подобни жени — отговори Столхамар.
Два часа по-късно позвъни на вратата ѝ на Винтервеген в Солна. Пирожките бяха във фурната, супата от червено цвекло — на котлона, а руските мариновани херинги вече чакаха на кухненската маса в компанията на бира, вода и най-прекрасната водка на света.
Самата Надя бе зачервила бузи от готвене, а първата работа на Роле Столхамар бе да ѝ връчи малко букетче цветя. При това носеше сако, ухаеше на афтършейв и изглеждаше съвсем трезвен.
— Адски добра готвачка си, Надя — заяви Столхамар час по-късно, когато се преместиха в гостната, за да пият кафе и дори по малък арменски коняк. — Извини ме, ако съм бил леко рязък по телефона.
Роле Столхамар съвсем ясно си спомняше завещанието на Кале Счетоводителя.
— Да сме били пет-шест души — обичайната компания, бяхме решили да посрещнем Коледата заедно, а Марио отговаряше за обяда. Всички бяхме наясно с работата около Сепо — имам предвид, че е син на Кале и Ритва. Тогава детето беше само на няколко месеца. Та взехме да закачаме Кале, питахме го ние или той ще се заеме с издръжката на малкия. По онова време положението му бе на приливи и отливи, та тъкмо на въпросната Коледа беше гол и бос, ако не ме лъже паметта. Как бяха нещата, когато почина, със сигурност знаеш по-добре от мен. Сигурно са му останали някои хубави вещи, които да се продадат, но момчето едва ли може да очаква някакви милиони. Ама кофти стана и с майката.
— Какво би ми отвърнал, ако ти кажа, че Кале Даниелсон е имал преди смъртта си минимум 25 милиона? — попита Надя.
— Че ми говориш точно като него през последната година, щом се напиеше — отвърна Столхамар, пусна крива усмивка и поклати глава. — Кале по природа беше артист, бохем — продължи той. — Усетеше ли се с пари в джоба, не знаеше мяра. Е, да, нямаше вид на закъсал. От една страна, вървеше пенсийката и малко доходи от инвестиции, от друга, миряса покрай ходенето на Вала. Тази година дори ни вървеше доста. Сто на сто знаеш, че двамата спечелихме цяло състояние. Всъщност през пролетта един V65 ни донесе почти стотак.
— Ами преди десет години?
— И така, и онака — Столхамар сви широките си рамене. — Колко да е имал тогава? — той я изгледа с любопитство, въртейки чашата коняк с грубите си пръсти.
— Двайсет и пет милиона — отвърна Надя.
— Сигурна ли си? — Столхамар не можа да прикрие удивлението си. — Кале беше ас на счетоводството, ще знаеш. Спомням си, че електрическата фирма на Светкавицата яко беше затънала по едно време, ама Кале го уреди. Просто отиде до банката да изтегли тлъст заем, после оправи бизнеса. От белтъците се бият целувки, така обичаше да казва.