Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— А чу ли се с „Криминално разследване“?
— Естествено — отвърна Фелисия. — Номерът не фигурира в мобилния регистър на областната криминална полиция. Понастоящем е там, но само защото аз го въведох.
— Да — Бекстрьом поглади брадичката си. — Има нещо странно около… Акофели.
— Нещо го гложди шефа, но не знае какво — обади се Фелисия.
— Явно вече остарявам. Да се надяваме, че заекът все някога ще изскочи. Продължаваме по плана. Рано или късно ще го спипаме. Продължавай с Акофели, Фелисия. Имам някакво усещане. Ще ми се да бях по-конкретен, но засега е само усещане.
На̀ ви малко да си поблъскате главите, помисли си Бекстрьом, който отново започваше да се чувства както обикновено. Какво ти усещане? И как, по дяволите, да разкарам полицай Карлсон, та да ударя едно питие?
73
Следобед началникът на областната полиция проведе извънредна среща с големия си щаб. Медийният натиск бе огромен. Народът настояваше да се срещне със своя герой, комисар Еверт Бекстрьом. Факт, че тя самата не можеше да си спомни нещо подобно от убийството на Ана Линд насам, но тогава за всичко отговаряше не тя, а бившият началник на областната криминална полиция. Понастоящем той имаше други, не толкова публични служебни задължения, но му отне доста време и усилия, докато си гарантира, че медиите няма да го тормозят с прекомерен интерес.
Новият шеф на отдел „Човешки ресурси“ сложи началото на брейнсторминга с интересно предложение. Имаше минало в мозъчния тръст на Партията на умерените, известно време бе работил като заместник прессекретар на министър-председателя, а само преди месец бе участвал в тайна и изключително интересна съботно-неделна конференция в имението Имо. Не виждаше никакви пречки да повдигне завесите и в този тесен кръг.
Всеобщият глад за показност и суета беше ненаситен. Това бе доказано в редица проведени проучвания на общественото мнение. Факт бе, че „коефициентът на себеутвърждаване“ не бе стигал толкова високо ниво никога през трийсетте години, откакто се правеха подобни проучвания, а тенденцията растеше неудържимо.
Военни и полицаи, дори прости митничари, брегова охрана и пожарникари искаха повече рангове, служебни титли, еполети, акселбанти, медали и отличия. Обикновените хора изискваха кралското семейство да придобие по-важна роля в шведското общество, настояваха за възстановяване на системата от ордени и с квалифицирано мнозинство желаеха значително да се увеличи броят им, та най-сетне да обхванат и граждани като самите тях, а не само ненаситните дейци на културата и генерали.
Та министър-председателят, който се появил в последния ден на дебатите, имал изключително интересно предложение. Дръзко предложение, достойно за гигант на политическата мисъл като него, най-провокативното, което бил чувал шефът на отдел „Човешки ресурси“. Наистина.
— И какво беше то? — попита областният началник на полицията.
— Аристокрацията. Министър-председателят искаше най-малкото да внуши идеята да се възстанови благородническото съсловие. Във Финансовия отдел изчислиха всичко, става дума за милиарди, които може да бъдат спестявани всяка година от заплати, възнаграждения и обезщетения при освобождаване от длъжност. В наши дни всички гонят мечтата. Та какво са петнайсет минути слава в сравнение с това да си покажеш задника в някое риалити шоу — заяви началникът на отдел „Човешки ресурси“.
— А какво си намислил конкретно? — попита юрисконсулта на областния началник на полицията — хърбава жена, връстничка на шефката си, която бе хвърлила око на новия маркетолог „Човешки ресурси“ още от първия ден, в който бе постъпил на сегашната си работа.
— Голям полицейски златен медал — отвърна новият шеф. — Най-високото полицейско отличие, забравено вече цяло поколение.
Последният път, когато изобщо обсъждали връчването му, бил преди 35 години. Случило се след драмата със заложниците в банката на площад Нормалмсторг, когато двамата „герои от Нормалмсторг“, криминални инспектори Йони Юнсон и Гунвалд Ларшон, освободили заложниците от трезора и закопчали с белезници извършителите съвсем своевременно преди излизането на вестниците и началото на авторитетните телевизионни новинарски емисии, така че ги посрещнали със същинска гора от микрофони и блясък на репортерски светкавици.
По онова време номерът не минал. На тогавашния началник на полицията, стар компромисен кандидат от Народната партия, който оглавил службите само поради липса на по-подходящ кандидат, чисто и просто не му стискало.