Онзи, който убие дракона [bg]

Всеобщият глад за показност и суета беше ненаситен. Това бе доказано в редица проведени проучвания на общественото мнение. Факт бе, че „коефициентът на себеутвърждаване“ не бе стигал толкова високо ниво никога през трийсетте години, откакто се правеха подобни проучвания, а тенденцията растеше неудържимо.

Военни и полицаи, дори прости митничари, брегова охрана и пожарникари искаха повече рангове, служебни титли, еполети, акселбанти, медали и отличия. Обикновените хора изискваха кралското семейство да придобие по-важна роля в шведското общество, настояваха за възстановяване на системата от ордени и с квалифицирано мнозинство желаеха значително да се увеличи броят им, та най-сетне да обхванат и граждани като самите тях, а не само ненаситните дейци на културата и генерали.

Та министър-председателят, който се появил в последния ден на дебатите, имал изключително интересно предложение. Дръзко предложение, достойно за гигант на политическата мисъл като него, най-провокативното, което бил чувал шефът на отдел „Човешки ресурси“. Наистина.

— И какво беше то? — попита областният началник на полицията.

— Аристокрацията. Министър-председателят искаше най-малкото да внуши идеята да се възстанови благородническото съсловие. Във Финансовия отдел изчислиха всичко, става дума за милиарди, които може да бъдат спестявани всяка година от заплати, възнаграждения и обезщетения при освобождаване от длъжност. В наши дни всички гонят мечтата. Та какво са петнайсет минути слава в сравнение с това да си покажеш задника в някое риалити шоу — заяви началникът на отдел „Човешки ресурси“.

— А какво си намислил конкретно? — попита юрисконсулта на областния началник на полицията — хърбава жена, връстничка на шефката си, която бе хвърлила око на новия маркетолог „Човешки ресурси“ още от първия ден, в който бе постъпил на сегашната си работа.

— Голям полицейски златен медал — отвърна новият шеф. — Най-високото полицейско отличие, забравено вече цяло поколение.