![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Двайсет и пет милиона. И то без целувки — отбеляза Надя.
— Дявол да го вземе — поклати глава Роле Столхамар.
79
Алм отказваше да изтрие от съзнанието си Сепо и мисълта за отцеубийство. Най-напред разговаря с технически експерт от Кралската полиция, та според него съществуваха доста възможности да си уредиш фалшиво алиби с помощта на компютъра. Можеш например да сложиш другиго пред компютъра. Ако си достатъчно умел и находчив, няма нужда дори другият да е там в чисто физически смисъл.
— Възможно е да се свържеш с друг компютър, а тези неща понякога са страшно трудни за установяване — обясни експертът.
— Така значи — отвърна Алм, който имаше навика да раздрусва своя, щом откажеше да му се подчинява.
— В наши дни има и програми, които да ти вършат работата вместо теб. А ти междувременно правиш каквото си искаш, абсолютно. Компютърът се самоуправлява чрез програмата си.
— Например играе компютърни игри вместо теб?
— Да. Например.
Надя не се трогна особено, когато Алм ѝ сподели разказаното току-що от един от „наи-оправните компютърджии“ в службата.
— Разбирам те, Алм — отвърна тя. — За съжаление обаче, проблемът е друг.
— Какъв?
— Сепо обича да играе на компютъра. Това е почти единственото му хоби. Защо да остави, да речем, някаква програма играе от негово име? Напълно се абстрахираме от мисълта, че без съмнение самият той може да измъдри такава.
— Ами ето, чуй се, Надя. Ти самата го казваш.
— Остави Сепо. Той не е убил Даниелсон.
— Как може да си сигурна? Откъде знаеш?
— Сепо не е способен да лъже. Такива като него не умеят. Ако беше убил Даниелсон, щеше да си каже, когато си го попитал. Щеше да признае по същия начин, както разказва за всичко останало, когато го попитаме.
Пълен идиот, помисли си Надя, щом Алм си тръгна.
Не стига, че е компютърен експерт, а сега се оказа и психиатър, помисли си Алм, щом затвори вратата на кабинета ѝ.
Алм не се предаде и още на следващия ден постигна удовлетворение. Сряда, 9 април, малко повече от месец преди да бъде убит, Карл Даниелсон попаднал в спешното отделение на Каролинска. Към единайсет вечерта някакъв съсед го открил в безсъзнание във входа на Хаселстиген 1 и повикал бърза помощ.
Тъй като не изглеждало да има видими външни наранявания, екипът от линейката най-напред решил, че е получил инфаркт или мозъчен кръвоизлив, ала преглеждащият го лекар открил други контузии, когато разсъблекли пациента. Някой бе повалил Карл Даниелсон изотзад. Сериозните синини по тялото му говореха за множество удари в сгъвките на коленете, гърба и тила. Получил леко сътресение на мозъка и припаднал.
В спешното живнал. Лекарят го попитал дали си спомня какво се е случило. Карл Даниелсон отвърнал, че сигурно се е спънал и е паднал по стълбите.
— Но ти не вярваш? — попита Алм, когато разговаря с него.
— Не. Напълно изключено е. Някой го е проснал изотзад. Навярно първо го е ударил в сгъвките на коленете, за да се свлече напред. После го е пребил, когато вече е бил на пода.
— Имаш ли някакво предположение какво може да е използвал извършителят за оръжие? — попита Алм.
Лекарят имаше твърдо убеждение по въпроса. Дори го бе отбелязал в картона.
— Бейзболна бухалка, най-обикновена тояга, палка. Пациентът изглеждаше точно както всички жертви на футболните хулигани и други подобни на техния акъл. А същата вечер в Росунда е имало мач. АИК срещу „Юргорден“, ако не ме лъже паметта.
— Спомняш си? Сигурен си? — попита Алм.
— И ти щеше да си спомняш, ако си бил дежурен — отвърна лекарят с крива усмивка. — Бяха обърнали спешното на същински полеви лазарет.
След това говори с най-близкия съсед на Сепо от сградата, в която живееше. Впечатляваща жена с пищно и запазено тяло, макар със сигурност да бе прехвърлила петдесетте преди доста години, помисли си Алм, който бе чукнал шейсетте няколко месеца по-рано.
— Най-тъжно е все пак за горкото момче — обясни Брит-Мари Андершон. — Нали е умствено изостанал, така да се каже.
— Госпожо Андершон, имате ли някакви впечатления относно отношенията му с Карл Даниелсон? — попита Алм.
— Като изключим, че му е син ли? — поусмихна се Брит-Мари Андершон.
— Значи го знаете?
— Струва ми се, че повечето съседи, дето са по-отдавна тук, са наясно. Но не е сигурно дали самото момче знае. Майката…
— Даа? — мазно я окуражи Алм.