![Кодът на Атлантида [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/0/kodt-na-atlantida-bg-download.jpg)
Кодът на Атлантида [bg]
- Автор: Броко Чарльз
- Серия: Томас Лурдс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859991
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кодът на Атлантида [bg]». Краткое содержание книги:
Диоп повика младата сервитьорка и бързо поръча на френски. Лурдс почти не обърна внимание, тъй като в момента отваряше на своя джобен компютър файла, в който бе записал въпросите, които искаше да зададе на професора.
Сервитьорката донесе втора партида бири и бързо изчезна нанякъде.
Диоп свали шапката си и я метна към закачалката на стената. Тя полетя елегантно и кацна на място.
— Добро мятане — поздрави Гари.
— Или много ви бива с този номер, или това ви е любимо място — отбеляза Лурдс.
— Любимо място. — Диоп прокара дългите си пръсти по бръснатата си глава. — А с тази шапка сме заедно от години. — Помълча и погледна към Лурдс. — Много съжалявам за случилото се с професор Хапаева.
— Познавахте ли я? — жадно попита Наташа.
— Не. Само си разменихме няколко имейла преди края.
— Сестра ми е.
— Моите съболезнования.
— Благодаря. — Наташа се наведе леко напред. — Не зная какво точно ви е казал професор Лурдс за причината да сме тук.
— Каза, че търсите повече информация за цимбала, върху който работеше сестра ви.
— А аз съм дошла и за да открия убийците й — каза Наташа, извади личната си карта и я остави на масата.
Диоп бързо се пресегна и я затвори.
— Тук не е място за размахване на значки. Много от местните жители се занимават с полулегален бизнес. И доста от тях не желаят да си имат вземане-даване с представители на властта. Разбирате ли ме?
Наташа кимна, но Лурдс остана с впечатлението, че тя знаеше предварително какво рискува. Рускинята прибра картата си.
— Докато сте тук, най-добре ще е да забравите, че сте от полицията — сериозно каза Диоп. — На континента това може да предизвика смъртта ви. А тук може да стане и по-лошо.
18.
При мадам Лулу
Ил дьо Гори
Дакар, Сенегал
06.09.2009
— Какво знаете за звънеца и цимбала? — попита Диоп. Държеше в ръцете си снимките на двата инструмента, които Лурдс бе поръчал на Гари. Професорът беше извадил очилата от джоба си, за да ги разгледа по-добре.
— Не много. Те са част от комплект от пет инструмента — отвърна Лурдс. — Другите, които все още липсват, са флейта, лютня и барабан.
Диоп го изгледа над очилата си.
— Знаете ли къде се намират?
— Знам само къде са били двата от тях. — Лурдс бързо преразказа историята на звънеца и цимбала и как бяха откраднати.
Междувременно младата сервитьорка се върна с пържени банани, пастел — приготвена по португалска рецепта пържена паста, и още бира. Наташа предпочете вода и Лурдс разбра, че не иска да се напива. Съмняваше се, че някога й се е случвало да се съблазни от нещо и да изгуби контрол.
— Патрицио Галардо — замислено повтори Диоп и поклати глава. — Доста търговци на артефакти, законни или не, въртят бизнеса си тук и на континента. Миналото винаги е изложено за продан на колекционери.
— Познавате ли някой, който е търсил тези инструменти? — попита Лурдс.
— Не. — Диоп му върна снимките.
— Чел съм вашия труд. — Лурдс прибра снимките в раницата си. — Какво знаете за тях?
— Йоруба имат една стара легенда за пет инструмента. Може би точно за тези, които издирвате. Не зная. Обръщам повече внимание на историята на това място, отколкото на преданията на културите, съществували на него.
— Но сте чували историята? — попита Лесли.
— Да. — Диоп сви рамене. — Не е много по-различна от другите митове за сътворението.
— Можете ли да ни я разкажете? — попита Лурдс.
— Някога много, много отдавна Творецът (наречете го, както искате, според собствените си религиозни вярвания) се разгневил на децата си в този свят. Тогава всички живеели на една земя.
— Коя земя? — попита Гари.
— Не се казва. Наричат я просто „мястото на началото“. Някои учени, с които също съм пил бира, твърдят, че може би става дума за Едемската градина. Или за Атлантида. А може би за Лемурия. Или за която и да е от безбройните страни на чудесата, изчезнали в мрака на времето.
— Казано по този начин, звучи като пълна измислица — обади се Лесли.
Лурдс хвърли бърз поглед към нея. Нима тя започваше да губи вяра в онова, което търсеха? Или говореше така само за да го уязви? Може би се опитваше да предизвика Диоп? Лурдс не знаеше. Опита се да не се дразни, но не му се удаде съвсем.