Кодът на Атлантида [bg]

Диоп очевидно не се беше засегнал от думите й. Ухили се.

— Ако се задържите достатъчно дълго в Африка, мис Крейн, ще чуете какви ли не неща. А ако останете още по-дълго, ще откриете, че във всички тези неща има зрънце истина.

Сервитьорката се появи отново с двама помощници. Докато сервираха огромните подноси, Диоп набързо обясни какво ще ядат.

Тиебудиен беше традиционно сенегалско ястие от маринована риба, приготвена с доматено пюре и различни зеленчуци. Яса беше пиле или риба, варена с лук, чесън, лимонов сок и горчица. Сомби — сладка млечна супа с ориз, а фонде — топчета от просо в кисел крем.

Лурдс забеляза, че Диоп не се затруднява да яде и да говори едновременно. Млъкваше само от време на време, за да му задават въпроси, докато се храни.

— След като гневът му отминал, Творецът видял какво е направил с децата си и съжалил — каза той. — Затова им обещал, че никога вече няма да унищожава света по такъв начин.

— Прилича на завета с дъгата — обади се Гари. — Или на историята с изчезналия кивот и Индиана Джоунс.

— Както вече казах, много от тези истории си приличат — съгласи се Диоп. — Дори историите за животни — като тази как мечката изгубила опашката си — са почти едни и същи в районите, където се срещат тези животни.

— Значи мечката използвала опашката си, за да лови риба? — попита Гари. — И тя замръзнала в леда?

— Не — разсмя се Диоп. — Мечката била мързелива и подлъгала кенгуруто да копае за вода. За да си отмъсти, то откъснало опашката й с бумеранга си.