Кодът на Атлантида [bg]

Ръцете и краката й се напрегнаха малко под тежестта й. Едно беше да използваш силата на крайниците си, за да се катериш вертикално, но съвсем друго — да се държиш само на пръсти. Задиша ритмично и дълбоко, за да прочисти дробовете си.

Не след дълго, все така скрита в мрака, стигна до балкона на четвъртия етаж и тихомълком прехвърли тежестта си върху него.

Мъжът, когото беше забелязала, се бе разположил в тъмното и наблюдаваше Лурдс и останалите.

Няма да оцелеят и един час, ако ги оставя сами. Набра се с бавни движения, тихо се прехвърли през парапета и безшумно пресече балкона. Само два стола, палма в саксия и наблюдателят заемаха пространството. Взе ножа от устата си и стисна здраво дръжката му.

Мъжът беше висок почти метър и осемдесет. Беше европеец и изглеждаше много блед в нощта. Пушеше евтина пура, която вонеше толкова отвратително, че Наташа би могла да го открие и само по миризмата.

В последния момент той се обърна, сякаш беше усетил нещо. Заспалото чувство от един не така цивилизован начин на живот внезапно се бе съживило.

Но вече бе късно.

Наташа се плъзна зад него, сграбчи го за брадичката с едната си ръка и опря върха на ножа в гърлото му с другата.

— Мърдай или ще ти прережа гърлото — прошепна тя на английски.

Мъжът замръзна, но тя го усети как се разтреперва от ужас.

С разтуптяно от собствените й страхове сърце, Наташа бръкна под ризата му и го освободи от 9-милиметровия пистолет в кобура през рамото. Имаше и втори на кръста. Взе и него.

Радиоприемникът до ухото му изпука. Някой заговори на италиански.

— Какво иска да знае? — попита тя мъжа.

— Къде си отишла — отвърна той.

Страхът й се усили. Наташа прибра ножа и опря дулото на новопридобития си пистолет в тила му.

— Не ме убивай — дрезгаво прошепна мъжът. — Моля те, не ме убивай.

— Какво казва? — попита Наташа.

— Забелязал е, че те няма.

— Галардо ли е това?

Мъжът кимна.

— Дай ми радиостанцията — нареди Наташа и протегна ръка.

Мъжът се подчини.

Наташа включи на предаване.

— Галардо.

Последваха няколко секунди мълчание.

— Кой се обажда? — остро попита мъжкият глас.

— Ти уби сестра ми в Москва — каза Наташа. — В най-скоро време аз ще убия теб.

— Не и ако аз те убия преди това. — Гласът му беше твърд и арогантен.

— Надявам се, че ще се махнеш от острова още сега. Иначе ще отговаряш на много въпроси в полицията.

— Защо?

Без да се издаде какво ще направи, Наташа метна пленника си през балкона. Падането беше от ниско и с добре окопана градинска почва на финала. Съмняваше се, че ще го убие, но той запищя, докато летеше надолу. После спря. Внезапно.

Наташа се отдръпна от края на балкона и устоя на желанието да погледне надолу. Чуха се развълнувани гласове — явно падането беше привлякло любопитни.