Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Предполагам, че е време да се храним – каза тя. – Не искам да съсипя вечерята, която си приготвил.

— Предполагам, че е така – промълви той неохотно. – Но определено ще се върнем тук след вечеря. И определено ще сваля тази тениска.

Тя се засмя. Харесваше й начинът, по който той винаги се опитваше да я накара да се почувства по-добре, докато в същото време приемаше объркването и страха й, харесваше й начинът, по който усещаше и деликатно се съобразяваше с чувствата й.

Хвана го за ръка и го последва на долния етаж, където откри, че той е направил същото, както тя в спалнята – избърсал бе масата, измил бе глинените съдове и приборите и бе подредил всичко така, че изглеждаше като излязло от списание.

Седна, отпи от виното, после опита от салатата с агнешко, която бе подправена с кориандър, джинджифил и съвсем малко люто.

— Много е хубава – каза тя одобрително. – Едва ли не достатъчно хубава, за да ме накара да забравя какво се случи днес следобед.

— Значи, е добра – каза той, като също отпи от виното. – Не мога да си простя, че не дойдох тук по-рано тази година. Когато й телефонирах, тя ми каза, че била с четиресет години по-млада от жената, която търсех, и й повярвах. Защо някой би излъгал? Но ако бях дошъл, нямаше да открия твоята Марго. Което означава, че нямаше да намеря теб – добави той с лека усмивка, от която стомахът на Кат се преобърна.

Тя осъзна, че независимо от привличането, което изпитваше към него, бяха прекарали целия следобед и вечерта в хармония помежду си, по-скоро нежна, отколкото сексуална. За връзка, която бе смятала за краткотрайно чувствено преживяване, това я объркваше. Харесало й бе да слезе долу и да види колко грижливо се е отнесъл към вечерята. Харесваше й да седи с него и да разговаря. Харесваше й, че той остана с нея, докато тя бе толкова изнервена заради баба си. Но това бяха неща, които се случват в една връзка – а онова, което съществуваше между нея и Елиът, не бе истинска връзка, със сигурност не – все пак тя беше само за десет дни в Англия.

Докосна ръката му и той преплете пръсти с нейните, като чакаше и й даваше свободно пространство да мисли и да каже онова, което тя би искала. Той не позволяваше неговото проучване и въпросите, които със сигурност имаше, да вземат връх над чувствата й.

— Предполагам, че въпросът е коя от двете не е Марго Журдан? – каза спокойно тя.

Той кимна.

— Част от мен иска да вярва, че жената, която срещнахме днес, лъже – каза Кат, като се опитваше да пресее страховете и опасенията, които изпитваше. – Тогава баба ми може да остане такава, каквато винаги е била за мен: Марго Журдан. Но това все още не е задоволителен отговор, защото онази Марго Журдан, която вярвах, че е баба ми, и Марго Журдан, която ти описваш, са две различни личности. Така че и в двата случая това означава, че баба ми ме е излъгала за нещо. И аз не знам защо.

— Може би баба ти не те е излъгала. Може би просто не е можела да говори за миналото.

— Заради концентрационния лагер – Кат се чу как произнася тези думи, въпреки че се страхуваше да научи повече. Но ако в миналото й бе имало жени, които са шпионирали в полза на своята страна с риск за живота си, нима тя не им дължеше проява на поне малко смелост? – Можеш ли да ми разкажеш сега?