Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Велики Кориалстраз… никога не съм искал…
— Гневът ти беше оправдан, но действията ти не бяха по твоя воля. Сигурен съм в това. Синестра беше виновна. Инцидентът е вече забравен. Та, както казвах, това, което Анвийна остави в теб, те запази и спаси. Това значи много.
— Анвийна…
Въпреки всичко, синият се усмихна. Очите му се вдигнаха към невидимите небеса.
— И защото бях наблизо… и защото тя ме потърси да ти помогна… това същото нещо излекува и мен. Спасението на двама ни изчерпа цялата му енергия и то вече няма да може да бъде нещо повече от спомен за любовта й. Усетих го по-рано, но не подозирах, че… тя… е била способна на толкова много.
Калек сграбчи китката му.
— Говори ли с нея…
— Тя говори с мен. Казах ти всичко, което тя ми каза за малкото време, в което се материализира пред мен… и като казвам „тя“, имам предвид онова, което остави, за да те защити.
— Анвийна… Радвам се, че е успяла да те върне от това, което явно е било границата. Ако имах възможност, щях да я помоля да те спаси преди мен.
Драконът-магьосник ги поведе през един тъмен коридор.
— Мисля, че точно затова е имала сили да направи толкова много — той въздъхна. — Но колкото и неблагодарно да прозвучи, ще ми се да беше оставила още малко, защото със сигурност ще ни потрябва.
— Но защо? — попита Верееса. — При положение че вече го няма откраднатият от изгубения ми братовчед жезъл, както и Демонична душа, със сигурност безумните мечти на Синестра са обречени!
— Тези безумни мечти се изменят непрекъснато и безмилостното семейство на Детуинг неведнъж го е доказвало… и това е причината, поради която трябва да побързаме. Не се ли запита какво се случи с всичко, което се отприщи при унищожаването на двете неща? А ти, Калек?
Синият се подвоуми.
— Искаш да кажеш…
— Да…
В същия миг някъде отгоре се разнесе гръм. Той така разтърси прохода, че Калек трябваше много бързо да призове щита, който ги предпази да не бъдат затрупани. Крас не губи време в благодарности и вместо това отбеляза:
— Стигнало е до това, което го е чакало. Отново закъсняхме.
— Но къде отиде? — настоя Верееса. — Къде отиде?
Не й отвърна драконът-магьосник, а Калек:
— Отиде при Даргонакс… — каза той. — Трябва да е отишло при него…
Двадесет и две
Ронин не можеше да повярва колко огромен е бегемотът. Освен Кориалстраз и великите Изражения, този Даргонакс беше най-големият дракон, когото беше виждал. Всъщност той не можеше да направи друго, освен да стои пред него с невъзмутимо лице. Опитът му от борбата срещу Детуинг му позволяваше да се изправи пред подобно чудовище.
„Крас, сега наистина имам нужда от помощта ти“ — помисли си той. Но не се знаеше къде е драконът-магьосник, а Ронин не можеше да седи и да се надява, че учителят му просто ще се материализира, за да спаси всички. Изгледаше, че съдбата на всичко е в неговите ръце. „Така да бъде, тогава“. Червенокосият заклинател не чака повече. Той атакува, но не Даргонакс.
Може би дързостта му позволи заклинанието му да подейства. Все пак Синестра очакваше той да нападне създанието й, не нея. И така изведнъж тя се оказа обгърната от зелени енергийни нишки, които приковаха ръцете й плътно до тялото и краката й. Но облекчението на Ронин не трая дълго, защото с разярен поглед дамата в черно се освободи от зелените обръчи.
— Ти си хитър и силен… за човек — отсече тя. — И ако те смятах за достатъчно интелигентен, за да видиш нещата в перспектива, щях да пощадя живота ти, за да ми служиш и да ме боготвориш.
— Колко щедро от твоя страна.
— Нахалството ти вече не е забавно. Даргонакс, вече може да го похапнеш.
Гигантският звяр изрева. Огромната му глава се стрелна към Ронин, който направи мощно силово заклинание. Но за голямо негово разочарование магията изглежда само нахрани страховитото създание.
„Кубът, по дяволите! — помисли си той, докато ужасяващата паст изпълваше гледката пред очите му. — Сигурно проклетият куб прави това!“ Той щеше да умре… и нямаше да разбере дали поне Верееса бе в безопасност. Някой трябваше да се погрижи за децата му…
Внезапно мощен енергиен удар уцели Даргонакс точно в лицето. Левиатанът нададе вой, но по-скоро от изненада, отколкото от болка. Той се загледа в посоката, откъдето дойде атаката. Зераку беше освободен. Не, не изцяло свободен, но достатъчно, за да може да използва част от магията си… а причината за това придоби образа на дренаята и чудото на чудесата — стария другар на Ронин — джуджето Ром.