За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
В мохамеданските държави господарят има власт не само над живота и имуществото на робините, но и над това, което се нарича тяхна добродетел и тяхна чест. Едно от нещастията на тези страни е в това, че по-голямата част от народа съществува само за да служи за наслаждения на останалата част. Това робство се компенсира с леност, на която робите имат възможност да се радват; а за държавата това е още едно нещастие.
Тъкмо тази леност превръща сараите на Ориента в места за наслаждения даже и за тези, против които те са създадени. Хора, които се боят от работа повече от каквото и да е друго, могат да намерят щастието си в тези спокойни места. Но ние виждаме, че по тоя начин се нарушава самият смисъл на установяването на робство.
Разумът изисква властта на господаря да не се простира отвъд нещата, които са в негова услуга; робството трябва да служи на ползата, а не на сладострастието. Законите на целомъдрието принадлежат към естественото право и трябва да се спазват от всички народи на света.
Ако законът, който закриля целомъдрието на робите, е полезен за държави, където всичко служи на една неограничена власт, колко по-полезен би бил той за монархиите; колко по-полезен за републиканските държави!
У ломбардите съществува един закон, който би могъл да бъде добър за всяко управление. «Ако господарят разврати жената на своя роб, и жената, и робът получават свобода.» Ето едно чудесно средство да бъде предотвратена и спряна без прекалена строгост невъздържаността на господаря.
Аз не знам римляните да са имали добри постановления в този смисъл. Те са отпуснали юздите на господарската невъздържаност и дори са лишили в известен смисъл робите от правото на брак. Робите там са се смятали за най-низката част от народа; но колкото и унизени да са били, все е било добре да имат чисти нрави; освен това забраната на браковете сред робите е внасяла поквара в браковете на гражданите.
Глава XIII
За опасността от много роби
Съществуването на много роби води до различни последици при различните управления. При деспотическото управление то не създава затруднения; поради политическото робство, установено в тази държавна уредба, гражданското робство се чувствува слабо. Ония, които се наричат свободни хора, не са по-свободни от ония, които нямат тази титла; и тъй като последните в качеството си на евнуси, освободени или роби държат в ръцете си почти всички дела, разликата между свободния и роба е много малка. Затова е все едно дали много или малко хора са роби там.
Но в умерените държави е твърде важно да няма много роби. Политическата свобода в тях прави ценна гражданската свобода; а който загуби последната, губи и първата. Той вижда едно щастливо общество, към което вече самият той не принадлежи; той намира една сигурност, която не е сигурност за него; той чувствува, че неговият господар обладава душа, която може да се въздига, докато неговата душа постоянно се снизява. Нищо не приближава човека до животното така, както положението, при което той вижда навсякъде свободни хора, а самият той не е свободен. Такива хора са естествени врагове на обществото; и нарастването на техния брой става опасно.
Затова не трябва да се учудваме, че при умерените управления държавата често бива разтърсвана от въстания на роби, докато при демократическите държави те се случват рядко.
Глава XIV
За въоръжаването на робите
Въоръжаването на робите е по-малко опасно в монархията, отколкото в републиката. В монархията войнственият народ и благородничеството могат с достатъчна сила да обуздаят въоръжените роби. Но в републиката хората, които са просто граждани, не могат да възпрат тия, които, вече с оръжие в ръка, ще се окажат равни на гражданите.
Готите, след като завладели Испания, се разпръснали из цялата страна и веднага се почувствували слаби. Те издали три важни разпоредби: премахнали стария обичай, който им забранявал да влизат в брак с римляни; издали заповед всички освободени от данъци роби да отиват на война под страх, че ще бъдат отново превърнати в роби; заповядали всеки гот да въоръжава и довежда със себе си на война една десета част от своите роби. Това количество роби е било твърде малко в сравнение с количеството роби, което оставало. При това робите, доведени на война от своя господар, не съставяли отделна част; те влизали в армията и си оставали, така да се каже, в семейството.
Глава XV
Продължение на същата тема
Ако цялата нация е войнствена, въоръжените роби са още по-малко опасни за нея.
Според закона на алеманите роб, който тайно откраднел вещ, бивал подвеждан под същото наказание, под което бивал подвеждан и свободният човек; но ако я е откраднел открито, със сила, бивал задължаван само да възстанови откраднатото. При алеманите действия, отличаващи се със сила и смелост, не се смятали за лоши. Робите са били използувани за водене на война. В повечето от републиките винаги са се стараели да сломят смелостта на робите; но алеманите, народ, сигурен в себе си, се е стремял да увеличи тяхната дързост. Винаги въоръжени, те не са се страхували от тях; в техните ръце те били инструмент за грабителства или слава.