Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Не виждаш ли каква грешка ще извършиш?
— Шшт… Нека говорим за нещо друго.
— Аз никога няма да ти навредя — гласът й трепереше. — Никога! Не и заради Крейда. Нито за каквото и да е. Вярваш ли ми?
— Вярвам ти.
Но той също така вярваше, че предопределението й е да го отведе далеч от Крейда, а това щеше да го нарани по-смъртоносно и от камата на убиец.
Ръцете й страстно се стегнаха около него.
Защо иначе Бог ги бе събрал, ако не е искал те двамата да бъдат заедно тук, на Крейда? Светът щеше да е напълно лишен от ред и от смисъл, ако Той позволи те двамата да бъдат разделени заради потеклото й, което тя не бе избирала сама. Робърт непременно грешеше и Бог трябваше да й даде сили да му покаже грешката му, преди да е станало прекалено късно.
Две вечери по-късно Джок Кандарън влезе в стаята, в която Робърт и Кейт седяха пред камината и играеха шах.
— Каква мила картинка! — язвително започна той. — Съжалявам, че се налага да те безпокоя, Робърт, но Малкълм е на пристана и желае да се срещне с теб. Какво да му кажа?
Робърт тихо изруга, избута стола си встрани и стана.
— Вече се тревожех, че прекалено дълго е тих и мирен.
— Какво да му кажа? — повтори Джок.
— Доведи го тук. Разбира се, ще се наложи да се срещна с него.
— Не бях сигурен дали искаш. — Погледът на Джок се помести към Кейт, седнала до огъня. — Напоследък като че ли си позволил други неща да отвлекат вниманието ти от отговорностите ти.
След тези думи той се обърна и напусна стаята.
— Според теб за какво е дошъл? — прошепна Кейт.
— Нямам представа. При Алек всичко е възможно.
Когато няколко минути по-късно Джок го въведе в стаята, Алек Малкълм ни най-малко не изглеждаше ядосан. Страните му бяха поруменели от възбуда и той се усмихваше.
Усмивката му е най-мила, когато прерязва някое гърло или изнасилва дете.
Именно тези думи на Робърт си припомни тя, когато Алек Малкълм прекоси стаята и се поклони пред нея.
— Ах, вие сте по-очарователна от всякога. Толкова съжалявам, че не можах да ви посетя по-рано. Надявам се, че се радвате на добро здраве?
— Да, здравето ми е добро, благодаря.
— А и как да не се радва човек на добро разположение и на духа, и на тялото, когато наоколо кипи такова радостно оживление? Дочух, че на Крейда наскоро имало сватба.
Кейт го погледна в очите.
— Беше прекрасна сватба.
— Но колко неучтиво от ваша страна, че не сте ме поканили, особено когато и моята Джийн е била сред участниците. Сигурно е била гиздава булка.
— Беше прекрасна. — Робърт прекоси стаята и застана до стола на Кейт. — За това ли си дошъл? Опасявам се, че ще бъдеш разочарован. Гавин и Джийн вече не са на острова.
— О, този факт ми е известен. Разбира се, никак не се изненадах, че си ги отпратил. Крейда винаги е била единственото важно нещо за теб. Никога не би я поставил в опасност. — Той направи гримаса. — Колко жалко! Далеч по-удобно щеше да е за мен да постигна целта си, като убия теб и завзема Крейда, отколкото да си губя времето да претърсвам цяла Ирландия.
Джок застина.
— Ирландия?
— О, ти наистина ги беше скрил много добре, Джок. Отне ми доста усилия да открия щастливата двойка младоженци. — Той се усмихна. — Но сега, страхувам се, че вече не са толкова щастливи.
Кейт го гледаше с неописуем ужас. Дори и самата небрежност на гласа му я караше да потръпва от отвращение.
— Да не би да ви разтревожих? — Малкълм отново се обърна към Кейт. — Виждам, че доста сте пребледнели. Да не сте започнала да изпитвате привързаност към онзи млад непрокопсаник?
Когато Кейт проговори, й се струваше, че устните й някак са изтръпнали.
— Наранили ли сте го?
— Не много… засега. — Той хвърли един поглед към Робърт. — А ти май ме гледаш с доста убийствен поглед. Мисля, че не е нужно да ти обяснявам, че нямаше да съм тук, ако нямах предвид някаква сделка.
— Ако вече си заловил Гавин и Джийн, няма за какво да се пазаря с теб — студено изрече Робърт. — А когато се стигне до подобно отчаяно положение, остава единствено насилственото решаване на въпроса.
— Но ти можеш да сключиш отлична сделка, а насилието за момента не би ти свършило работа. Твоят роднина и Джийн са на сигурно място в Килгрън, а моят началник на стражата има заповед да пререже гърлото на Гавин Гордън, ако не се върна до сутринта.
— Не! — извика Кейт.
— А, значи наистина сте се привързали към момъка. Жените са толкова мили, нежни същества! Сигурен съм, че вие бихте сторили каквото и да е, само за да го спасите от още беди.