Господарят на светлината [bg]

— Брама, струва ми се, че Нирити може да спре гръмотевичната колесница.

— Защо мислиш така?

Ако се съди по някои поверителни съобщения, получени от първа ръка, той е използвал управляеми ракети срещу бойните съдове, които изпратихме към него.

— Защо ми го казваш едва сега?

— Това са съвсем пресни сведения. Още нямах възможност да ти ги съобщя.

— Значи не смяташ, че трябва да го нападаме?

— Не. Почакай. Нека той направи първия ход, а ние ще преценим силата му.

— Но това значи да пожертваме Махартха.

— И какво? Не си ли виждал досега разрушени градове?…Какво ще спечели от временното завладяване на Махартха? А ако не успеем да си го върнем, тогава и над Махартха ще се издигне чудовищната бяла гъба.

— Прав си. Заслужава си да опитаме, ще преценим силата му и донякъде ще го изтощим. А междувременно ще се готвим.

— Да. Какви ще бъдат твоите нареждания?

— Да се приведат в състояние на бойна готовност всички сили на Града. Незабавно повикайте Бог Индра от източния континент!

— Ще бъде изпълнено.

— Предупредете другите пет града на реката — Лананда, Хайпур, Килбар…

— Незабавно.

— Върви тогава!

— Вече съм тръгнал.

Времето е като океан, пространството — като негови води, а по средата е Сам — застинал, готов за решение.

— Повелителю на Смъртта, — провиква се той, — умножи силите ни.

Яма се протяга, прозява се и после се надига от аления диван, на който е придремвал, почти невидим. Той пресича стаята и се вглежда в очите на Сам.

— Без да приемам своя Облик, ето моя Атрибут.

Сам посреща погледа му, задържа го.

— Това отговор на въпроса ми ли е?

— Донякъде, — отвръща Яма, — но в основата си това е изпробване на твоята собствена сила. Изглежда че вече се връща. Ти издържа на смъртоносния ми поглед повече от който и да е простосмъртен.

— Аз също знам, че силата ми се връща. Чувствам го. Много неща се връщат сега. През седмиците, откакто живеем тук, в двореца на Ратри, нерядко медитирах за моите предишни животи. Не всички бяха неудачни, Смъртоносецо. Точно днес стигнах до този извод. Макар всеки път Небесата да ме побеждаваха, скъпо им струваше всяка една победа.

— Да, по всичко изглежда, че ти си човек с мисия. Те сега са далеч по-слаби, отколкото в деня, когато оспори властта им в Махартха. По-слаби са и в относителен смисъл, защото на свой ред хората станаха по-силни. Боговете унищожиха Кинсет, но не можаха да унищожат акселеризма. Опитаха се да погребат будизма в недрата на тяхното учение, но и това не им се отдаде. Не мога да кажа със сигурност, че твоята религия е била от полза за акселеризма, но важното е, че дълго време боговете не се усъмняваха в нея. Но като маскировка беше направо чудесна — първо отвлече вниманието на боговете от вредата, които сами си нанасяха, а когато най-сетне се сетиха да предприемат стъпки срещу него, това само допринесе за допълнително засилване на антидеикратическите настроения. Ако не беше толкова практичен, щяха да те обявят за светия.

— Благодаря ти. Искаш ли моята благословия?