Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

— Разбирам — рече Върн, — направила си го за доброто на човечеството.

— Не, направих го заради себе си. Само за себе си, става ли?

Върн се навъси. Рейчъл сложи ръка върху коляното на Катарина.

— Значи си долетяла тук със самолет?

— Да, Павел и аз.

— Какво стана после?

— Отседнахме в един мотел. Аз посещавах една белокоса жена. Тя ме преглеждаше, проверяваше добре ли се храня. Даваше ми пари да купувам храна и други неща.

Рейчъл кимна насърчително.

— Къде роди детето?

— Не знам. Пристигна микробус без прозорци. Белокосата жена беше в него. Тя изроди бебето. Помня, че чух плача му. После ми го взеха. Дори не знам момче или момиче беше. Откараха ни обратно в мотела. Жената с бялата коса ни плати парите.

Катарина сви рамене.

Имах усещането, че кръвообращението ми спира. Опитах се да вникна в казаното, да се отърся от ужаса. Погледнах към Рейчъл и се наканих да попитам „Как?“, но тя поклати глава. Сега не беше време за умозаключения, а за събиране на информация.

— Тук ми харесваше — продължи Катарина след известно време. — Вие само си мислите, че имате прекрасна страна. Но всъщност не си давате сметка. Толкова исках да остана тук. Но парите почнаха да свършват. Търсех начини. Запознах се с една жена, която ми каза за уеб сайта. Вкарваш си името и мъжете започват да ти пишат. Те не търсят проститутки, така ми каза тя. Тъй че съчиних биографията с чифлика. Когато мъжете ме питаха, давах им имейл адрес. Три месеца по-късно се запознах с Върн.

Лицето на Върн помръкна още повече.

— Искаш да кажеш, че през цялото време, докато си пишехме…

— Бях в Америка, да.

Той поклати глава.

— Казала ли си ми поне едно нещо, което да е истина?

— Всичко, което имаше значение.

Върн издаде присмехулен звук.

— А Павел? — попита Рейчъл, опитвайки се да ни върне към темата. — Какво стана с него?

— Не зная. Няколко пъти се е връщал в родината, това го знам. За да набира нови момичета, които се прехвърлят тук. Плащали са му да ги намира. От време на време ми се обаждаше. Ако имаше нужда от някой долар, му давах. Не беше кой знае какво. До вчера.

Катарина вдигна очи към Върн.

— Децата сигурно са гладни.

— Ще почакат.

— Какво се случи вчера? — попита Рейчъл.

— Павел се обади късно следобед. Каза, че трябва да ме види веднага. Не обичам такива неща. Попитах го какво иска. Каза, че ще ми обясни като дойде тук и да не се безпокоя. Не знаех какво да отговоря.

— Например „не“ — сряза я Върн.

— Не можех да му откажа.

— И защо?

Тя не отвърна.

— Аха, разбрах. Бояла си се да не ми каже истината. Така ли?

— Не зная.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Да, ужасно се страхувах да не ти каже. — Тя отново вдигна поглед към съпруга си. — И се молех да не го направи.

Рейчъл се опита да я върне на въпроса.

— Какво се случи, когато брат ти пристигна тук?

Очите й се напълниха със сълзи.