![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
— Катарина?
— Той каза, че трябва да вземе Пери със себе си.
Очите на Върн се разшириха.
Катарина задиша тежко, сякаш не й достигаше въздух.
— Казах му „не“. Заявих, че няма да му позволя да пипне децата ми. Той ме заплаши, че ще разкаже всичко на Върн. Отговорих, че не ми пука и че няма да му дам Пери. Тогава той ме блъсна в стомаха. Паднах на земята. Обеща да върне Пери след няколко часа. Обеща също никой да не пострада, стига да си мълча. Ако се обадя на Върн или на полицията, ще убие Пери.
Ръцете на Върн се свиха в юмруци. Лицето му почервеня.
— Опитах се да го спра. Опитах да се съпротивлявам, но Павел ме блъсна и ме събори. После — гласът й пресекна, — после изчезна с колата. И Пери. Следващите шест часа бяха най-дългите в живота ми. — Погледна крадешком към мен с гузен поглед. Знаех какво си мислеше. Тя бе изпитала този ужас в продължение на шест часа. А аз живеех с него вече година и половина.
— Не знаех как да постъпя. Брат ми е лош човек, знам го. Но не можех да повярвам, че би ги наранил. Нали им беше вуйчо.
В този момент си помислих за Стейси и думите, с които я защитавах като брат, сякаш отекнаха в нейните.
— Останах часове наред до прозореца, не зная как издържах. Накрая към полунощ се обадих на мобифона му. Той ми каза, че пътувал обратно и че Пери е добре. Нищо не се е случило. Опитваше се да звучи нехайно, но аз усетих нещо в гласа му. Попитах го къде точно се намира. Каза, че бил на магистрала номер осемдесет, близо до Патерсън. Вече не издържах да стоя вкъщи и да чакам. Казах му, че ще го пресрещна на половината път. Облякох Върн-младши и потеглихме. Когато стигнахме бензиностанцията до изхода Спарта… — тя погледна Върн, — той беше добре. Имам предвид Пери. Почувствах такова облекчение, каквото не можете да си представите.
Върн дърпаше долната си устна с палец и показалец. Отново отмести поглед.
— Преди да замина, Павел ме стисна здраво за рамото. Издърпа ме към себе си. Видях, че е много уплашен. Каза ми каквото и да стане, да не казвам на никого за случилото се. Ако научели за мен, ако някога разберат, че той има сестра, щели избият всички ни.
— Кои са „те“? — попита Рейчъл.
— Не зная. Сигурно хората, за които работи. Онези, които купуват бебетата, според мен. Каза ми, че били луди.
— Ти какво направи после?
Катарина отвори уста, пак я затвори и опита отново.
— Отидох до супера — изрече тя с глас, който можеше да мине и за смях. — Купих на децата кутии плодов сок. Позволих им да го пият, докато пазарувах. Исках да направя нещо нормално. Ако можех някак да оставя всичко зад гърба си.
Катарина впери поглед във Върн. Аз го проследих. Отново се вгледах с любопитство в дългокосия мъж със скапаните зъби. След малко той се обърна към нея:
— Всичко е наред — изрече с най-нежния глас, който съм чувал. — Била си изплашена. Ти цял живот си живяла в страх.
Катарина се разрида.
— Не искам повече да си изплашена, разбра ли?
Приближи се до нея и я прегърна. Тя се успокои достатъчно, за да произнесе:
— Той каза, че те ще ни преследват. Цялото ни семейство.
— Аз пък ще ви защитавам — отвърна Върн простичко. Изгледа ме през рамо. — Те взеха детето ми. Заплашиха семейството ми. Чу ме какво казах, нали? — Аз кимнах. — Вече съм в играта. С теб съм, докато не привърши всичко.
Рейчъл се облегна назад. Видях сгърченото й от болка лице. Очите й се затваряха. Не знаех още колко дълго ще издържи. Приближих се към нея. Тя ме спря с ръка.
— Катарина, имаме нужда от твоята помощ. Къде беше отседнал брат ти?
— Не знам.
— Помисли. Имаш ли някоя негова вещ, нещо, което да ни насочи към хората, за които е работил?
Тя пусна съпруга си. Върн погали косата й с такава смесица от нежност и сила, че му завидях. Обърнах се към Рейчъл. Чудех се дали имам смелостта да сторя същото.
— Павел се завърна наскоро от Косово — отговори Катарина. — Не би пристигнал тук с празни ръце.
Рейчъл кимна.
— Според теб довел ли е бременна жена?
— Сигурно, както винаги досега.
— Знаеш ли къде е отседнала?
— Жените винаги отсядат на същото място. Там, където бях и аз. Юниън Сити. — Катарина вдигна поглед. — Навярно искаш тази жена да ти помогне?
— Да.
— Тогава ще се наложи да дойда с теб. Тя по всяка вероятност няма да знае английски.
Изгледах Върн. Той кимна.
— Аз ще гледам децата.
В продължение на няколко мига останахме неподвижни. Трябваше да съберем сили, да се подготвим като за зона на безтегловност. Използвах момента да изляза навън и да се обадя на Зия. Тя отговори на първото позвъняване и моментално ме въведе в ситуацията.
— Ченгетата може да подслушват, тъй че да не задържаме линията прекалено дълго — каза.