Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Ами ти, Шимейн? — попита той с известно колебание. — Ще ти трябва доста време, за да загрееш вода за собствената си вана. Няма ли да ти се наложи да стоиш прекалено до късно?
— Докато свършите, ще съм стоплила достатъчно вода за себе си, сър — отговори Шимейн и посочи големия казан, който бе донесла отвън и бе сложила на огъня. — Реших, че не е честно вие да се мъчите навън на студа, докато слугинята ви се радва на толкова удобства тук, вътре. — Тя наклони глава закачливо. — Ще се възползвате ли, сър?
— Разбира се! — Гейдж се изправи на крака, остави книгата и започна да развързва вървите на ризата си. — Да си призная, тази вечер никак не горях от желание да студувам навън.
— Така си и помислих — измърмори тихичко Шимейн с усмивка. После му подаде кърпата, посочи с жест вратата към задния коридор и каза с лек поклон и с гримаса на почтителна камериерка: — Всичко е приготвено, милорд.
В кафявите му очи грейна топла нежност.
— Разглезваш ме, Шимейн.
Тя се изчерви от удоволствие, въпреки, че се опита да го скрие, като наведе глава.
— Не е ли приятно от време на време човек да бъде глезен, сър?
— Самото ти присъствие ме разглезва предостатъчно, Шимейн. Непрекъснато отвличаш вниманието ми — отвърна той с неочаквана и за самия него искреност.
Дали присъствието ми в къщата не му пречи да работи, запита се Шимейн, като си спомни колко ядосан изглеждаше, когато затвори бюрото си. Колкото и скромен да бе опитът й с мъжете, никога досега не й се беше случвало да копнее за мъж, който да не желае да прави нищо с нея и даже да се дразни от близостта й. Тя объркано заби поглед в земята и прошепна разкаяна:
— Простете, сър.
Гейдж се взря в сведената й глава и в крайчетата на устните му трепна развеселена усмивка.
— Непрекъснато — повтори той почти шепнешком. — Не помня друг път да съм наблюдавал лекото полюшване на нечия женска пола тъй дълго, както наблюдавах твоята тази вечер.
От изненада Шимейн рязко вдигна глава и се втренчи в него със зяпнала уста. Но дръзкият му поглед не трепна нито за миг и единственото, което успя да и хрумне, бе да промълви беззвучно:
— Шегобиец!
Веждите му се извиха насмешливо.
— Мисля, че отдаваш твърде голямо значение на моето остроумие, Шимейн, и твърде малко — на разума ми.
С това Гейдж се обърна и се отправи към задния коридор, събличайки в движение ризата си. Поразена от последните му думи, Шимейн се извърна след него почти автоматично и го проследи с поглед, но веднага проумя, че това е било грешка. Гледката на силните мускули, играещи под гладката, бронзова кожа на гърба му, беше прекалено смущаваща за една млада жена, която едва сега започваше да усеща скритите дълбоко в нея страсти.
Щом стигна до вратата, Гейдж се спря за миг и подхвърли през рамо с дяволита усмивка:
— Предполагам, че няма да искаш да ми изтъркаш гърба?
Шимейн си представи колко слисан би останал, ако приемеше идеята му, и не можа да сдържи усмивката си. Но понеже знаеше, че Гейдж се шегува, тя само махна закачливо с ръка.
— Изчезвайте, сър. Няма да търпя повече да ме вземате на подбив. И без това вече ми взехте акъла.
Притихналата къща се огласи от веселия му смях, който не престана дори след като Гейдж влезе в стаята и затвори вратата зад гърба си. Усмихвайки се на себе си, Шимейн се захвана да забърква тесто за закуската, която възнамеряваше да приготви за следващата сутрин. Но макар да бе заета с работа, мислите й се въртяха все около Гейдж Торнтън. Представяше си го как сваля дрехите си една по една и усещаше как отново се изчервява и как в дълбините на нейното същество отново закипява онзи странен, неудържим копнеж на младото й тяло, отчаяно жадуващо да почувства в себе си пълнотата и мощта на мъжа, чието лице и фигура бяха завладели цялото й въображение.
Скоро Гейдж се върна в кухнята, облечен единствено с панталоните от еленова кожа, които бе носил и преди това. Нозете му бяха боси, а мократа черна коса блестеше на светлината на фенера, окачен на стената. Без да каже и дума, той отиде право до огнището, загреба две ведра от казана с вода, който вреше над огъня и ги отнесе в задния коридор, където ги изля в коритото. После повтори същото още два пъти, а накрая отиде пред Шимейн, и разпери церемониално ръка с лек поклон, имитирайки собствения й жест от преди малко.
— Ваната ви е готова, милейди.
Шимейн сложи ръце на тънкия си кръст и го изгледа подозрително.
— Виж ти! Значи ваша светлост е решил да прислужва на прислужницата си, така ли? — каза тя с престорено сърдит глас, но в очите й блестяха щастливи, омагьосващи огънчета. — Сякаш не можех и сама да изпразня коритото и да го напълня отново. Какво ви става, господин Торнтън?