Сълзи от злато

— Е, добре. Присъединявам се към решението на дамата. Но ако то се окаже погрешно, ще се разкайвате. Помнете това.

Джъстин кимна:

— Трябва да призная, че преди няколко часа нямах високо мнение за вас.

Бегла усмивка озари лицето му:

— Дано във вашата крепост има място за още един гост. Когато Хилърт застане пред стените ви, всеки човек ще е нужен. Не искам да пропусна този момент.

Максим приближи до бюрото и надраска нещо върху къс хартия. Подаде я на Джъстин и попита:

— Знаете ли къде е „Лъвската лапа“?

Джъстин кимна.

— Там приятелите ми чакат новини. — Максим извади една малка монета от джоба си и я подаде на младия мъж.

— Дайте им съобщението и покажете монетата с главата на кралицата. Тогава ще ви повярват.

Джъстин прибра монетата.

— Няма да ви разочаровам.

— Много добре. — В тона на Максим се усещаше загриженост.

До пролетта, докато пристанищата се освободят от леда, те оставаха на практика с вързани ръце. Ако Хилърт поведеше всички, които бяха сега под негова опека, щяха да пострадат.

Джъстин тръгна към вратата и се усмихна дяволито:

— Преди да тръгна, ще наклада огън в кухнята — моя сватбен подарък за лорд и лейди Сиймур.

— Вие откъде… знаете?

Джъстин наклони глава и, преструвайки се, че мисли напрегнато, каза:

— Хм, една забележка, направена от сър Кенет ме стъписа, но след като дойдохме тук, дооформих края. Мога ли да зная кога беше венчавката?

— Днес сутринта — каза тихо Елиза и се притисна до Максим.

— Вероятно Николаус не знае още нищо за това? — напрегнато попита той.

Елиза кимна утвърдително.

— От мен няма да научи — увери ги Джъстин. Искаше вече да излезе, но изведнъж се обърна. — Трябва да направите всичко, за да се махнете от тук, най-късно когато се размразят пристанищата. Може би трябва да говоря с Николаус за едно пътуване с кораб. Той сигурно ще ме разпитва, щом се прибера.

Въздъхна и погледна Максим:

— Не знам какви са ви делата с Хилърт, но той става много зъл, ако му погодят номер и особено ако шегаджията е шпионин.

Той се засмя, като видя, че лицето на Максим помръкна:

— Вие може да отричате, милорд, но аз не намирам никакво друго обяснение. Бъдете спокоен, аз умея да си държа устата затворена. Но трябва да ви предупредя, че Хилърт има свои хора навсякъде и те дебнат.

— Ще бъда нащрек. Благодаря ви още веднъж за помощта.

Джъстин вдигна ръка за сбогом и тръгна. Максим заключи вратата и сложи на огнището казан, пълен с ледени парченца. Чуваше се как стъпките на Джъстин се отдалечават. Максим свали мустаците си и се опитваше да отстрани лепкавото вещество, с което ги бе закрепил, от горната си устна. Огънят в огнището се разгоря и стопли главната кабина.

Отново бе настъпила тишина, но двамата не й обръщаха внимание, потънали в прегръдките си. После бързо се освободиха от връхните си дрехи.

Елиза весело захихика, когато усети вкуса на алкохола върху горната устна на мъжа си. След това се повдигна на пръсти и притегли главата му надолу.

— Трябва да отстраниш боята от косата си и да изчистиш лицето си, иначе след това ще си мисля, че съм се любила е друг мъж.