Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Такава, каквато ме виждаш сега. Само дето още не бях толкова бременна, разбира се.
Според Уолтър Мия не можела да забременее дори и като смъртна жена. Да износи бебето, да; но да зачене — не. Добре, че един от демоните на стихиите извършил голяма услуга на Пурпурния крал, като взел семето на Роланд като жена, предавайки го впоследствие на Сузана като мъж. Обаче имало и друга причина. Уолтър не я споменал, ала Мия се досетила за нея.
— Пророчеството — каза тя, загледана в пустата, лишена от каквито и да е сенки улица на Федик. От другата и страна се виждаше някакъв робот, приличащ на Анди от Кала, който ръждясваше безмълвно пред една кръчма, която обещаваше
— Какво пророчество? — попита Сузана.
— „Последният от родословието на Елд ще зачене дете с кръвосмешение — от сестра си или дъщеря си — и това дете ше бъде белязано. По червената пета ще го познаете. Това дете ще спре дъха на последния воин.“
— Жено, не съм нито сестра на Роланд, нито негова дъщеря! Може би не си забелязала дребната, ала основна разлика в цвета на кожите ни — неговата е черна, а моята — бяла. — След малко обаче Сузана си даде сметка какво означаваше това пророчество. Семействата се определяха от много неща и кръвната връзка бе само едно от тях.
— Той не ти ли обясни какво е значението на думата „дин“? — попита Мия.
— Естествено. Означава „водач“. Ако Роланд ръководеше цяла страна, а не трима мърлячи с пистолети, щеше да бъде крал.
— Водач и крал, право казваш. Как мислиш, Сузана — тези думи не означават ли едно и също нещо? Тъмнокожата жена не отговори.
Мия кимна, сякаш бе чула онова, от което имаше нужда, после присви очи, когато контракциите и изведнъж се подновиха. Тя изчака пристъпът да премине, след което рече:
— Спермата беше на Роланд. Вярвам, че е била съхранена по някакъв начин благодарение на науката на древните, докато демонът на стихиите се е обърнал отвътре навън и се е превърнал от женски в мъжки. Това обаче не е толкова важно. Важното е, че семето се е запазило и е намерило онова, от което се е нуждаело, както е било предначертано от ка.
— Моята яйцеклетка.
— Твоята яйцеклетка.
— Когато бях изнасилена в каменния пръстен.
— Точно така.
Сузана се загледа в земята, потънала в мислите си. Когато отново погледна нагоре, изрече:
— Струва ми се, че бях права за онова, което ти казах преди. То не ти хареса тогава, едва ли ще ти хареса и сега, ала е сама та истина — момиче, ти си просто една детегледачка.
Ничията дъщеря само я изгледа и се усмихна. На лицето и не се забелязваше и следа от гняв.
— Кой продължи да има мензис дори и след като му прилошаваше всяка сутрин? Ти. А на коя е издут коремът днес? На мен. Ако някоя от нас е детегледачка, това със сигурност си ти, Сузана от Ню Йорк.
— Ала как е възможно това? Знаеш ли?
Разбира се, че знаеше — и още как.
ЧЕТИРИНАЙСЕТ
Бебето, както и казал Уолтър, щяло да бъде прехвърлено на Мия — щели да и го изпратят клетка по клетка, както факсът се изпраща ред по ред.
Сузана тъкмо бе отворила уста да каже, че не знае какво представлява факсът, но се отказа. Разбираше прекрасно същността на онова, което се опитваше да и каже Мия, и това бе достатъчно да я изпълни с ужасната комбинация от страхопочитание и гняв. Тя беше бременна. Тя беше в истинския смисъл на думата бременна и сега, в тази конкретна минута. Ала ето че бебето бе (като изпратено по факса) прехвърлено на Мия. Дали този процес беше започнал бързо и впоследствие се бе забавил, или бе започнал бавно и с течение на времето се беше ускорил? По-скоро последното, помисли си тя, понеже сега се чувстваше по-малко бременна, отколкото в началото. Подутият и корем почти бе възвърнал нормалния си стегнат вид. Най-сетне разбра защо и тя, и Мия изпитваха еднаква привързаност към мъничето — то всъщност принадлежеше и на двете жени. Сякаш бе прехвърлено от едната на друга та чрез някакво особено кръвопреливане.
„Само дето когато искат да ти вземат кръв и да я прелеят на някой друг, те питат дали си съгласен. Ако са лекари, естествено, а не вампирите на отец Калахан например. Ти си като последните, нали така, Мия?“