Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Всички други неща Уолтър тактично премълчал, позволявайки на Мия сама да си представи как щяла да кърми и къпе своето бебенце, без да пренебрегва нежните гънки зад коленцата и ушенцата му; как щяла да обсипва с целувки сладостните трапчинки между лопатките му; как щяла да се разхожда с него, държейки го за ръчичките, докато мъничето правело неуверените си крачки; как щяла да му чете и да му посочва Древната звезда и Древната мечка в небето и да му разказва как Ръсти Сам откраднал най-хубавия хляб на вдовицата; как щяла да го прегръща и да облива бузките му с горещите си сълзи на благодарност, когато синът и проговорел първата си дума, която, естествено, щяла да бъде мама.
Сузана слушаше тези възторжени словоизлияния със смесица от жал и цинизъм. Уолтър определено бе свършил дяволски добра работа, продавайки и тази идея, и както винаги най-добрият начин да се направи това, беше като се остави марката да говори сама за себе си. Дори и беше предложил един типично мефистофелски период на собственичество — седем години. „Само се подпишете ето тук, мадам, и не се притеснявайте от миризмата на сяра; просто не мога да изчистя този дъх от дрехите си.“
Тъмнокожата жена разбираше характера на сделката, ала все още и се струваше трудно да я приеме напълно. Това създание се бе отказало от безсмъртието заради прилошаването сутрин, наедрелите и болезнени гърди, както и през последните шест месеца от бременността нуждата да пишка на всеки петнайсет минути! И само почакайте, приятели и съседи, защото има и още! Да не си мислите, че ще пропуснем двете години и половина на смяна на пелените! На ставанията посред нощ, когато бебето плаче, защото му расте първото му зъбче (усмихни се, мамо, остават още само трийсет и едно!) Първото очарователно оригване! Първата стопляща сърцето струя урина, която се стича по носа ти, когато бебето решава да се изпишка, докато сменяш пеленките му!
О, да, това определено щяха да бъдат прекрасни години! Макар че Сузана никога не беше имала дете, тя знаеше, че щеше да бъде прекрасно да подменяш дори мръсните му пелени и да го навеждаш, за да се оригне. Ала да имаш това дете и после да се оставиш да ти го вземат тъкмо когато то започне да расте тъкмо когато достигне онова, което повечето хора наричат гласа на разума, отговорността и самостоятелността? Да ти го вземат и да го отведат отвъд аления хоризонт във владенията на Пурпурния крал? Това беше ужасна мисъл. Нима предстоящото майчинство беше замаяло главата на Мия до такава степен, че тя не можеше да разбере, че дори трохите, които и обещават, се смаляват със страшна бързина? Уолтър/Флаг бе дошъл при нея във Федик, след като Алената смърт бе опустошила района, и и беше обещал седем години със сина и. Обаче Ричард Сейър бе казал нещо друго, когато се обади по телефона в стаята им в „Плаза-Парк Хаят“ — той бе споменал пет години.
Както и да е. Мия вече бе приела условията на зловещия човек. И наистина, колко ли усилия трябваше да положат, за да я убедят в това? Тя бе родена да бъде майка, беше се надигнала от Първоначалието с този императив, бе го установила сама за себе си, след като бе зърнала първото прекрасно човешко бебе, момченцето Майкъл. Как изобщо би могла да откаже? Дори и предложението да беше само за три години… или дори за една. Все едно да очакваш някой дългогодишен наркоман да откаже пълната спринцовка, която му предложиш.
Мия била отведена в експериментална станция „Дъга 16“. Била разведена из вътрешността на сградата от усмихнатия, саркастичен (и несъмнено плашещ) Уолтър, който понякога се наричал Уолтър от Крайния свят, а друг път — Уолтър от Целия свят. Видяла голямата зала, пълна с легла, очакващи дечицата, които скоро щели да се появят. В горната част на всяко имало нещо като шлем от неръждаема стомана, към който бил прикрепен сегментиран метален маркуч. Изобщо не и се искало да си мисли за предназначението на подобно оборудване. Уолтър и показал някои от проходите, отвеждащи под Замъка над Бездната, и я завел в помещения, където миризмата на смърт била силна и задушаваща. Тя изведнъж била обгърната от червена тъмнина и тогава тя…
— Вече беше ли смъртна? — попита Сузана. — Защото ми се струва напълно възможно да си била.
— Бях започнала да ставам такава — отвърна ничията дъщеря. — Това бе процес, който Уолтър наричаше превръщане.
— Ясно. Продължавай.
Ала тук спомените на Мия се губеха в някаква тъмна неяснота. Не ставало въпрос за тодаш, ала било адски неприятно. Някакъв вид амнезия — и то червена. Цвят, към който Сузана вече бе развила силно подозрение. Дали преходът на бременната жена от света на духовете към света на плътта — процесът на превръща нето и в Мия — е бил извършен посредством някакъв своеобразен портал? Ничията дъщеря нямаше никаква представа. Тя знаеше само, че бе прекарала страшно много време в този мрак — в безсъзнание най-вероятно — и после се събудила…