Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Как изглеждаше той?
— Трудно е да се каже, Сузана. Носеше качулка, под която се виждаше озъбената му усмивка — той обичаше да се хили така — и проведе съвещание с мен. Ето там — посочи към бара, който обещаваше „ГУЛЯИ, ТАНЦИ И НАЙ-ДОБРИТЕ ЗАБАВЛЕНИЯ ВЪВ ФЕДИК“ с леко треперещ пръст.
— Имаше ли белег на челото?
— Не, сигурна съм, че нямаше, защото той не е от онези, които отец Калахан нарича „отрепки“. Те се занимават с Разрушителите. Само с Разрушителите и с нищо друго.
Сузана усети как гневът и се пробужда, ала се опита да го скрие от ничията дъщеря. Мия имаше достъп до всичките и спомени, което означаваше, че може да узнае и най-съкровените деяния и тайни на техния ка-тет. Беше все едно да откриеш, че в къщата ти се е промъкнал крадец, който, освен, че е задигнал парите ти, е прочел и личния ти дневник. Беше ужасно.
— Предполагам, че Уолтър е нещо като премиер на Пурпурния крал. Той често пътува инкогнито и в различните светове е познат под различни имена, но винаги е един усмихнат, ухилен човек…
— Срещала съм го — каза Сузана, — когато се наричаше Флаг. Надявам се, че отново ще го видя.
— Ако го познаваш добре, едва ли ще ти се иска подобно нещо. — Тези Разрушители, за които спомена — къде са те?
— Как къде? В Тъндърклап, не знаеш ли? В земите на сенките. Защо питаш?
— От чисто любопитство — рече тъмнокожата жена и сякаш чу Еди, който и казваше:
„Задай и всеки въпрос, на който ще ти отговори. Провали и деня. Дай ни възможност да те настигнем.“ Надяваше се Мия да не може да чете мислите и когато бяха в различни тела както сега. Ако можеше, щеше да затъне здраво в лайняното тресавище.
— По-добре да се върнем към Уолтър. Можем ли да си поговорим малко за него? — каза Мия.
Сузана изобщо не бе очаквала, че похитителката и ще отвърне с такава отзивчивост на молбата и да си поговорят. Откога ничията дъщеря бе готова да разкаже всяка история, за която я помолят? Въпросът беше риторичен. Ами въпросите, които съпругата на Еди Дийн задаваше, съмненията, които я терзаеха… със сигурност някои от тях минаваха през главата на Мия. Навярно похитителката и веднага прогонваше подобни богохулни мисли, ала все пак… Тя не беше глупава. Освен ако обсебеността не те превръщаше в глупак. Сузана предположи, че навярно в момента ставаше въпрос точно за това.
— Сузана? Да не би да си глътна езика?
— Не, просто си мислех какво ли облекчение ти е донесла появата на Уолтър…
Ничията дъщеря се замисли над това, след което се усмихна. Усмивката я промени, накара я да изглежда непринудена, свенлива и невинна като младо момиче. Сузана си напомни, че не биваше да се доверява на подобни трикове.
— Да! Естествено! Естествено, че ми донесе облекчение!
— След като си осъзнала стремежа си, както и това, че си обречена на пленничество тук заради него… и след като си ви дяла как Вълците се готвят да затворят децата и да започнат да вършат делото си върху тях… след всичко това се появява Уолтър. Самият дявол… но той поне може да те вижда. Той поне може да чуе печалната ти история. И да ти направи предложение.
— Той ми рече, че Пурпурният крал ще ми даде дете — продума Мия и сложи ръце върху заобления си корем. — Моят Мордред, чийто час най-сетне удари!
ДВАНАЙСЕТ
Мия отново посочи към експерименталната станция „Дъга 16“. Тази, която наричаше „Коганът на всички Когани“. Последните остатъци от усмивката и продължаваха да личат върху устните и, ала там не проблесваше нито щастие, нито забавление. Очите и искряха от страх и може би от благоговение.
— Ето там ме промениха — направиха ме смъртна. Някога имаше много такива места — със сигурност е имало, — ала се подписвам, че това е единственото, което е останало във Вътрешния, Средния и Крайния свят. Това място е едновременно прекрасно и ужасяващо. Там бях отведена аз.
— Не разбирам какво искаш да кажеш — Сузана си мислеше за нейния Коган. Който беше, естествено, изграден въз основа на Когана на Джейк. Определено беше странно място — с всичките тези светлинки и множество телевизионни монитори — но чак пък ужасяващо?
— Под него има проходи, които водят до Замъка — рече Мия. — В края на единия има врата, която се отваря пред Тъндърклап от страната на Кала, точно под последния бастион на мрака. Този проход е използван от Вълците, когато се отправят да вършат набезите си.
Тъмнокожата жена кимна. Това обясняваше много неща. — Децата по същия път ли ги връщат? — попита след малко.