Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Не, жено — отвърна и Мия. — Подобно на повечето врати, тази, която отвежда Вълците от Федик до страната на Кала пред Тъндърклап, е еднопосочна. Когато излезеш от нея, вече не можеш да се върнеш. — Защото това не е магическа врата, нали? Ничията дъщеря се усмихна, кимна и потупа коляното си. Сузана я изгледа с нарастващо вълнение.
— Това е поредната двойка неща, нали?
— Така ли смяташ?
— Да. Само че този път Туидълдъм и Туидълди са науката и магията. Рационалното и ирационалното. Разумът и безумието. Без значение какви термини ще използваш, тук без съмнение става въпрос за поредната проклета двойка неща…
— Сигурна ли си?
— Да! Магическите врати — като тази, която Еди откри и през която ти ме закара в Ню Йорк — работят и в двете посоки. Вратите, които „Норт Сентрал Позитроникс“ са направили, за да ги заменят, когато Първоначалието започнало да крее и магията избледняла… те са само еднопосочни. Дотук права ли съм?
— Да, така мисля.
— Навярно не са разполагали с нужното време, за да открият как да направят телепортацията двупосочна, преди светьт да се промени. Във всеки случай Вълците отиват до границата между Тъндърклап и Кала през врата и се връщат във Федик с влак. Нали така?
Мия кимна.
Сузана вече не си мислеше, че само се опитва да убие времето. Тази информация по-късно можеше да се окаже от голяма полза.
— И след като хората на Краля — или отрепките, както ги нарича отец Калахан — издълбаят мозъците на децата, тогава какво става? Взимаме децата и отново през вратата — през онази под Замъка. Отново към мястото, където се появяват Вълците. След което влакът ги отвежда у дома.
— Право казваш.
— Защо изобщо си правят труда да ги връщат?
— Не зная, жено — рече ничията дъщеря, след което изведнъж гласът и се снижи. — Под замъка Дискордия има още една врата. Още една врата в порутените зали. Такава, която води в… — облиза устните си — в тодаш.
— Тодаш?… Чувала съм тази дума, ала не разбирам какво му е толкова ло…
— Съществуват безброй светове — твоят дин е абсолютно прав за това, — но дори когато тези светове си приличат както многобройните версии на Ню Йорк, помежду им има безкрайни пространства. Помисли си за пространствата между вътрешните и външните стени на една къща. Местата, където винаги е тъмно. Но само защото едно място е тъмно, това не значи, че е необитавано. Нали така, Сузана?
„В тодашния мрак бродят чудовища.“ Кой ли беше изрекъл това? Роланд? Не можеше да се сети със сигурност, пък и имаше ли значение? Мислеше си, че бе разбрала това, което и бе казала Мия — и то беше ужасно.
Тъмнокожата жена усети как я побиват тръпки.
— Плъхове в стените10, Сузана. Прилепи в стените. Всички разновидности кръвосмучещи, хапещи бръмбари и противни многокраки гадини, пълзящи в стените.
— Стига, моля те. Схванах картинката.
— Тази врата под Замъка — една от грешките им, нямам никакви съмнения в това — води буквално до абсолютното никъде. До тъмнината между световете. До пространствата на тодаша. Но това не са празни пространства. — Гласът и се снижи още повече и се превърна в шепот. — Тази врата е запазена за най-големите врагове на Краля. Те биват запратени в мрака, където може и да оцелеят — слепи, блуждаещи, обезумели — с години. Но накрая нещо винаги ги намира и ги поглъща. Чудовища, чиято същност лежи отвъд пределите на нашия разум.
Сузана откри, че се опита да си представи подобна врата, както и онова, което се криеше зад нея. Не и се искаше, ала не бе способна да го спре. Гърлото и пресъхна.
Със същия шепнещ, поверителен и леко плашещ тон Мия продължи:
— Има много места, където отдавнашните хора са се опитвали да съчетаят магията с науката, ала онова там навярно е последното, което е останало. — Кимна към Когана. — Точно там ме отведе Уолтър — за да ме направи смъртна и да ме отдели завинаги от бремето на Първоначалието. — За да ме направи като теб.
ТРИНАЙСЕТ
Ничията дъщеря не знаеше всичко, ала доколкото Сузана успя да разбере, Уолтър/Флаг бе предложил на духа, който впоследствие щеше да стане известен като Мия, нещо подобно на договора на Фауст с Мефистофел. Ако тя бе склонна да се раздели с почти вечното си, ала безтелесно състояние и да се превърне в смъртна жена, тогава би могла да забременее и да роди дете. Уолтър бил абсолютно откровен с нея за това колко малко всъщност щяла да спечели в сравнение с онова, което щяла да загуби. Бебето нямало да расте като нормалните човешки деца — като бебето Майкъл например, което Мия бе наблюдавала с блестящи от непролети сълзи, изпълнени с благоговение очи — и тя щяла да бъде до него само през първите седем години, ала какви прекрасни седем години щели да са това!
10
Алюзия към емблематичния хорър разказ на Хауърд Лъвкрафт „Плъховете в стените“. — Б. пр.