Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Наполеон беше извикал Масена в Милано малко след разгрома на австрийците при Маренго, а после незабавно беше потеглил за Париж, където присъствието му беше необходимо заради непрекъснатите конспирации. На Масена се падна тежката задача да реорганизира и да осигури екипировка на седемдесет хиляди войници от запаса и италианската армия, на които не им беше плащано от шест месеца.
Сирина се събуди от сутрешната суматоха в съседния салон — някой се къпеше, чуваха се гласове и тя наостри слух. Какво трябваше да каже на генерала, когато дойде? Какво би могла да му каже, без да я е страх от възмездие? Гласовете обаче си останаха все така далечни, докато Сирина се събуди напълно и сковано се изтегна. Фотьойлът, макар и мек, не беше успял напълно да замени леглото.
Докато тя нервно очакваше развръзката, Франко, генералският ординарец, забавляваше господаря си с последните новини, докато го обличаше, и така до слуха на Сирина от време на време достигаше смехът на мъжете през затворените врати. Всички пресни информации бяха представени на Масена, чиято осведоменост по местните дела винаги зависеше отчасти от разузнавателните доклади на Франко. След като застаряващият прислужник изкара целия си репертоар от клюки, той с кимване посочи вратата към съседната спалня.
— Силви каза, че под никакъв претекст не могла да придума мадмоазел да си легне.
— Забелязах — прошепна Масена. — Изпрати й някоя дрънкулка от мое име днес.
— Графинята обичаше смарагди.
— И как не. Е, изпрати и на тази смарагди. Младата дама на Солиняк наистина прилича на Натали, нали? — при спомена за графиня Гончанка на строгото лице на генерала се появи усмивка.
— Солиняк има набит поглед.
— Дано ми остане време да се порадвам на подаръка му — тихо се засмя Масена.
— Не е ваша вината, че армията е в такова състояние — изнедоволства разсилният, верен до гроб на генерала. Познанията му по армейска политика бяха изумителни след петнайсет години в служба на Масена. — Прекалено големи очаквания хранят по отношение на вас.
— Както обикновено, Франко. После започват да мърморят, когато поставя всеки на мястото му.
— Неблагодарни свине. — Той извади прана риза, целият Почервенял от недоволство.
— Ти и аз го знаем — ухили се Масена и облече ризата, която му подаде Франко. — Но трябва да помислим и как да оцелеем.
— Наполеон нямаше изобщо да успее да стане пръв консул, ако не бяхте вие да му печелите войните.
— Нито пък аз щях да мога да върша работата си, без човек като теб, който да се грижи за мен — прошепна генералът, застанал неподвижно, докато Франко внимателно връзваше връзката.
— За мен е чест, сър.
— Ще се опитам да вечерям с младата дама тази вечер. — Масена намести маншетите си. — Ела и ми напомни в осем.
— Освен ако не пристигнат още стотина пратки днес следобед — прошепна Франко; беше му жал за господаря. Тревожеше се за натоварения му график, след като толкова скоро беше преживял обсадата на Генуа. И той получаваше същите оскъдни дажби като войниците си, а здравето му е още не беше напълно възстановено. — Трябва да се опитате да поспите повече.
— Ще се опитам — учтиво се съгласи Масена, а съзнанието му вече беше погълнато от най-належащия му ангажимент за деня. — Донеси ми кафе в кабинета — добави той и сам си взе шинела, после отпрати ординареца. — Погрижи се да е много черно и много сладко, Франко. — Вече почти беше стигнал до вратата. — Първо ще трябва да се срещна с монсеньор, а той винаги ми причинява главоболие.
— Обесете стария грешник! — За възторжения републиканец Франко папството беше излишно.
— От време на време наистина ми се иска да го направя, когато безочливо ме лъже — каза Масена с усмивка, а после облече шинела. — Но пък и френската хазна има нужда от парите, които той твърди, че няма.
Намирането на пари за заплатите на войниците винаги беше сериозен проблем, макар че на Масена не му беше за пръв път да се изправя срещу него. Френското консулско правителство беше наследило от Директорията и Конвенцията принципа, че френската армия трябва да се нахрани, облече и да получи заплати за сметка на окупираните вражески територии. Ако обаче трябваше да сме точни, провинциите в Северна Италия, окупирани от армията на Масена, не бяха вражеска територия, а неутрални държави, с чието население френското правителство желаеше да се помири и да привлече във френската политическа система като буферна зона срещу Австрия. Така още от начало стана ясно, че всички средства, изискани от местните правителства, няма да бъдат посрещнати с одобрение и ще бъдат недостатъчни, за да удовлетворят изискванията на френските войници.