Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
Нов удар се стовари върху лодката и дървото изстена. Подпалващия всичко наред се мяташе от единия към другия край, стиснал с огромните си ръце греблото, с което се мъчеше да я задържи върху бушуващата водна повърхност.
Опитвайки се да запази равновесие, Орландо усети нещо да стърже по дължината на кила. Залази на ръце и колене да види какво бе станало.
„Пясъчен нанос — мина му през ума. Но се запита сам: — Пясъчен нанос насред кухненския Под?“
Надникна от едната страна на люшкащото се кану. Мерна за миг плискащите се нависоко вълни, блеснали от светлините на крайбрежния клуб, и в същия момент нещо огромно и зъбато се метна с гръм изпод водата към него. Орландо изпищя и се хвърли на дъното. Огромни челюсти изщракаха оглушително точно там, където преди миг беше главата му, и се блъснаха толкова силно в ръба на кануто, че щяха да го премажат, ако не се бе дръпнал навреме, след което хищникът се свлече обратно във водата.
— Нещо… нещо се опита да ме захапе! — извика той.
Докато лежеше разтреперан, видя други огромни челюсти, от които се стичаше вода, да се надигат иззад далечния край на кануто. Те се разтвориха и треснаха изтъпените си зъби, след което нещото се плъзна обратно, изчезвайки от погледа му. Орландо опипа пояса си за меча, но той бе изчезнал — вероятно зад борда.
— Много лошо! — изкрещя Подпалващия всичко наред сред грохота на бушуващите води.
Кануто устоя на поредния мощен удар, докато индианецът се опитваше да балансира.
— Щипки за салата! Много ядосан!
Орландо лежеше до Фредерикс и тресящата се Костенурка на дъното на кануто, което светкавично се пълнеше с вода, и постепенно започна да осъзнава, че е на път да бъде налапан от кухненски прибори.
Дред прослушваше първата партида данни на „Клекър и съдружници“ по повод запитването му за Южна Африка и се наслаждаваше на плътния тътен на най-новия хит на Адренакс, изпълващ цялото му тяло, когато една от външните линии замига в ъгъла на полезрението му. Намали малко галопиращия ритъм на ударните в главата си.
Входящият сигнал измести гласа на информатора и отвори прозорец. В рамката му се мъдреше аскетично кафяво лице, увенчано с перука от черен коноп, привързана със сърмен конец. Дред сподави възмущението си. Някой от лакеите на Стареца — дори не беше реален човек. Странен начин на унижение. Разбира се, мина му през ума, тънейки в своето богатство и уединение, Стареца надали съзнаваше, че го унижава.
— Господарят на живота и смъртта желае да разговаря с вас.
— Тоест ме кани да посетя сериала? — отвърна автоматично той и се вбеси на себе си, че се заяжда с някаква Кукла. — Пътешествие до V-Египет? До какво-беше-онова-там Абидос?
— Не. — Лицето на Куклата не трепна, но тонът бе по-официален и с нотка на укор заради лекомисления сарказъм. А може и да не беше Кукла.
— Той ще разговаря с вас веднага.
Дред дори не успя да се изненада и зеленикавата като смъртта маска на Стареца измести физиономията на жреца.
— Привет, пратенико мой.
— И на теб.
Смути го както готовността на Бога на смъртта да изостави формалностите, така и съзнанието за собствената му двойна игра, доказателство, за която бяха документите, които в самия този момент се мъдреха в най-горното ниво на системата му. Все пак Стареца не би могъл да се прокрадне ей така през защитата и да ги прочете, докато линията беше отворена, нали така? Внезапно изтръпна: всъщност беше невероятно трудно да предвиди какво би могъл или не би могъл да стори Стареца.
— Какво мога да направя за теб?
Необикновеното лице го оглеждаше втренчено в продължение на няколко безкрайни мига и на Дред страхотно му се прииска да не бе отговарял на обаждането. Нима беше разкрит? И не беше ли това увертюра към предстоящото ужасно и неизбежно наказание, което щеше да го сполети заради предателството му?
— Имам… имам работа за теб.
Въпреки необичайния тон на неговия работодател, Дред се поуспокои. Стареца нямаше причини да се церемони с някой, по-беззащитен от самия него, тъй че беше малко вероятно да знае или да подозира каквото и да е.
„А и няма да бъда вечно беззащитен…“
— Любопитно. Вече почти съм приключил с поставената от Бога на небето мисия.
Стареца продължи, сякаш не го чу.
— Не е свързано с обичайната ти… специалност. Но вече опитах други възможности и не успях… не успях да открия никакъв отговор.
Всичко в този разговор бе странно. За първи път Стареца се държеше наистина като… старец. Въпреки че в кръвта му бушуваше вироглавият адреналин, подтиквайки го да полети или да се сбие, Дред изпита усещането, че постепенно влиза в кожата на обичайното си арогантно Аз.