Ловците

— Май според него ядрено устройство, скрито в куфарче, е едно нищо.

— Господине, той си мисли, че това е в сферата на фантазиите. По същия начин е реагирал и шефът на отдел „Контратероризъм“ от полицейското управление във Филаделфия. Не че омаловажават заплахата.

— Ти обаче си изпратил хора да разнищят въпроса — предизвика го Монтвейл.

— Изпратих ги, за да разберат откъде ААЛГ са намерили пари, за да купят ферма…

— Кой?

— ААЛГ. Така полицаите във Фили наричат братята мюсюлмани от джамията „Ари-Тег“. Съкращението означава „Афроамериканци луди глави“.

— Това не само че е изключително неиздържано в политически аспект, ами доколкото си спомням, същите тези луди глави бяха замесени в кражбата на „727“.

— Така е, господине, наистина бяха замесени и тъкмо затова ченгетата във Фили и Тайните служби — аз се обърнах за съдействие към Тайните служби — ги държат под око. Искам да разбера каква е била връзката им с хората, които откраднаха „727“. По-точно казано каква е връзката им.

— И си решил, че ще проучиш въпроса по-добре от ФБР, така ли?

— Според мен, господине, агентът на Тайните служби, когото изпратих там — той е прекарал няколко години в джамията под прикритие — ще се справи. Да, господине, според мен, ако се намеси ФБР, те ще разберат, че някой ги следи. Надявам се, не смятате, че трябва да намесим и ФБР.

— Ти наясно ли си в какво положение ме поставяш, Кастило? Ако се окаже, че в тази работа има нещо, и се разбере, че съм знаел и не съм казал на ФБР…

— Точно от това се страхувах, когато сключихме сделката, господине. Ако не си бяхме стиснали ръцете, сега нямаше да съм ви казал и нямаше изобщо да има проблем.

Последва кратко мълчание, преди Монтвейл да отговори.

— От друга страна, Чарли, ако не се бяхме разбрали, щеше да се наложи да пътуваш с влак до Будапеща, а не да се возиш на въздушно такси и онзи, какво му беше там името, нямаше да ти даде оръжие, нали така?

— Добре, господине. Съгласих се.

— Така. Чакай да помисля. Няма да намесвам ФБР…

— Много ви благодаря. В момента те само ще се пречкат…

— Няма да ги намесвам засега. Ако преценя, че е време да научат, ще ти кажа първо на теб, след това ще им дам сведения.

— Слушам, господине. Благодаря ви.

— Искам да говоря с ченгето, което работи под прикритие в джамията. Колкото по-бързо уредиш този разговор, толкова по-добре. Ще бъде ли проблем?

— Не, господине. Щом се върна във Вашингтон, ще накарам Милър да уреди среща.

— Става. Пожелавам ти успех с източника. Дръж ме в течение.

— Слушам, господине — отвърна Чарли, въпреки че предполагаше, че Монтвейл е затворил, преди да чуе последните две думи.

— Белият дом. Приключихте ли разговора?

— Бихте ли ме свързали с майор Милър във Вътрешна… в моя офис, ако обичате. На обезопасена линия.

— Обезопасената линия на подполковник Кастило — прозвуча гласът на Милър след малко.