Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Точно по поръчка — въздъхна доволно той.
Франклин не споделяше ентусиазма на Кастило.
Пистолетът изглеждаше чисто нов. Чарли го огледа внимателно и реши, че му харесва.
— Ще взема този — заяви той.
— Подполковник…
«Пак се започва с този „подполковник“. Копелето гадно е подслушвало».
— Трябва ми разрешение, за да ви позволя да го вземете — измънка Франклин.
— Веднага щом прегледам какво друго има, ще позвъним на посланика — отвърна Кастило и отвори обемистата кутия.
«Пак извадих късмет».
Вътре имаше автомат «Микро Узи», най-малкият и според Кастило най-добрият от трите варианта «Узи».
Щом го видя, си припомни някои подробности:
«Узито» е наречено на името на дизайнера, подполковник Узиел Гал от израелската армия… и аз съм вече подполковник… Гал се оттеглил и се установил във Филаделфин, където почина преди няколко години… Главен инспектор Дъч Крамер от филаделфийското бюро по контратероризъм ми каза, че… Бети Шнайдер работеше за Крамер… Не, тя работеше за Франк О’Брайън в отдел «Разузнаване и организирана престъпност»… Така и не й се обадих, преди да дойда тук. Изобщо не й се обадих след…
Ама какво, по дяволите, ми става?
Не съм се излегнал на някой стол да зяпам в телевизора и да надигам бутилката с бира.
Ще й се обадя при първа възможност и ще й обясня. Веднага щом се прибера в хотела. Тя ще ме разбере“.
Той насочи вниманието си към „Узито“ и го извади от кутията. Май и то беше почти ново.
Кастило имаше богат опит с „Узи“ и в трите му варианта — „Стандарт“, „Мини“ и „Микро“. И трите стреляха с 9 мм „Лугер Парабелум“, които бяха значително по-добри от 9 мм „Курц“ .380 „АСР“.
„Узи Стандарт“ с пълен пълнител тежеше около три килограма и половина, приблизително колкото стандартната пушка „М–16“. „Мини Узи“ бе около два и половина, около триста грама по-тежък от „Кар–4“, модификация на „М–16“. „Микро“ пък беше около килограм и половина. Нямаше еквивалент при „М–16“.
Тъкмо затова „Микро“ бе сред любимите оръжия на оперативните работници. Освен това произвеждаше около 1,250 изстрела в минута, двойно повече от „Стандарт“ и с 300 повече от „Мини“. Според Кастило, да се използва „Микро“, бе, като да има в ръцете си шотгън, но съвсем не толкова обемиста и тежка.
— С риск да се повторя — обади се Кастило — точно по поръчка.
Франклин го гледаше с неудобство и продължаваше да мълчи.
— Хайде да ти вържем гащите и да се обадим на посланика.
— Да, хайде — съгласи се Франклин. — Дайте, господин Кастило, аз ще нося оръжието.
„Този да не би да си представя как хуквам нанякъде с «Узито»?“
— Много благодаря — отвърна Кастило. — Ще ми трябват и муниции. Две кутии с 9 мм „Парабелум“ и кутия .22 „Лонг Райфъл“, ако обичаш.
Франклин кимна, пъхна се в един от шкафовете и извади исканите муниции.
Дебел мъж в мокра от пот бяла риза слизаше с тежки стъпки по стълбите.
— Обаждане от Белия дом за подполковник Кастило, господин Франклин — обяви той с нескрито страхопочитание.
— Елате с мен при телефона, господин Франклин — нареди Кастило. — Ако е човекът, за когото мисля, може би няма да се наложи да безпокоим посланика.
— Подполковник Кастило е на обезопасената линия, директор Монтвейл — обяви телефонистът на Белия дом.
— Директор Монтвейл е готов за разговор с подполковника — обяви на свой ред Монтвейл.
— Добър ден, господине — поздрави Кастило.
— Радвам се, че най-сетне успях да те хвана, подполковник. Май не успяваме да се свържем.
— Така излиза, господине. Господине, преди да започнем разговора, при мен е господин Франклин…
— Кой?
— Представителят на ЦРУ, господине.
— Какво иска той?
— Необходимо ми е оръжие, господине, а той не е убеден, че може да ми го даде.
— А на теб защо ти е необходимо оръжие?
Кастило не отговори. След десет секунди, които му се сториха безкрайни, посланик Монтвейл нареди раздразнено:
— Дай да го чуя.
— Това чудо има ли микрофон? — обърна се Кастило към Франклин.
— Копчето е на стената — отвърна Франклин, направи крачка и натисна нужното копче.
— Натаниъл Франклин слуша, господине — заяви той.
— Ти знаеш ли кой съм? — попита Монтвейл.
— Да, господине. Говорихме одеве. Вие сте посланик Монтвейл, директор…
— „Да, господине“, щеше да е напълно достатъчно — прекъсна го Монтвейл. — Има два начина да разрешим въпроса с искането на подполковник Кастило. Можете да му дадете онова, което иска, а вторият вариант е да се обадя на директора на Централното разузнаване, а той да ти позвъни след няколко минути, за да ти нареди да дадеш на подполковника каквото му е необходимо. Кой от двата варианта предпочиташ?