Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Аха. Вижте, подполковник, идеята беше, когато стигнете в посолството в Берлин, да се обадите по обезопасената линия на посолството.
— Добре. Ясно. Когато влязох в посолството тук, господин Франклин ми предаде подобно съобщение. Затова се обаждам. Ще бъда тук, ако посланикът има възможност — той замълча и си погледна часовника — да говори с мен през следващите петнайсет минути. Много ви благодаря, господин Елсуърт.
Кастило натисна вилката няколко пъти и съобщи:
— Прекъсвам връзката.
След това затвори.
Чарли въздъхна шумно, извади пура от куфарчето, разопакова я много внимателно, отряза единия край и много внимателно запали другия.
Опита се да изпусне димен кръг, но не успя.
«Странно. Стаята е запечатана, ако работи климатик, не го усещам. Би трябвало да успея да пусна чудесно оформен кръг.
Може би не успявате, подполковник, защото ви е нервно.
Давид очевидно успя да размаже Голиат-младши. Перна го право между очите. Само че не успя да го отнесе — просто го подметна и накара Голиат-младши да побеснее.
А когато Голиат-младши докладва на Голиат-старши какво се е случило, Голиат-старши ще побеснее двойно повече от младши.
А това със сигурност ще се случи всеки момент.
Голиат-старши, както и всички останали големи играчи в Белия дом, не би трябвало да е на повече от деветдесет секунди от най-близкия телефон — и петнайсет секунди са му достатъчни.
Много е вероятно Голиат-старши да е в едното място. Още по-вероятно е да е бил в кабинета си през всичкото време, дори в случаите, когато се е обаждал президентът.
Очевидно иска да ми докаже нещо. Затова ще ме накара да чакам.
Ако не бях затворил, когато затворих, почти съм сигурен, че Елсуърт — по сигнал, разбира се — щеше да съобщи с приповдигнат глас: „Посланикът току-що влезе“. И Голиат-старши щеше да се обади».
Кастило дръпна няколко пъти от пурата, задържа последното дръпване и много внимателно се опита да пусне кръгче.
Този път се получи.
Остана загледан в кръга, докато не стигна стената и не се разпиля.
«Мама му стара! Възможностите са две. Или Голиат-старши ще се обади, или няма да се обади.
Ако се обади, ще го накарам да чака».
Стана, стисна пурата между зъбите си, отвори вратата и излезе.
— Да отидем да прегледаме арсенала, господин Франклин — настоя Кастило.
Подобен оглед съвсем не бе по вкуса на Франклин, въпреки това той кимна примирено.
— Един етаж по-надолу. Приключихте ли тук?
— Не знам.
— Подполковник, пушенето в посолството е забранено — предупреди го вторият мъж.
«Подполковник ли каза? Ти пък откъде знаеш? Какво става тук, да не би да са пуснали разговора ми през високоговорителите, за да го чуят всички?»
— Сериозно? — отвърна Кастило и дръпна отново.
Погледна към Франклин, който се поколеба за момент, след това посочи.
— Насам, господин Кастило.
— Защо не изчакаш с този господин? — обърна се Чарли към Ото Гьорнер на английски. — Ще се върна да те взема.
Гьорнер кимна.
Оръжейната се оказа сбутана стаичка със сива метална двукрила врата, в която бяха подредени шкафове като за документи, всички заключени с катинари и резета. Кастило се зачуди какви ли секретни документи са скрити тук. И дали наистина имат разузнавателна стойност.
Франклин свали катинара от една врата.
Вътре нямаше кой знае какво, повечето оръжия бяха американско производство, от пушки «М–16» до различни пистолети, както автоматични, така и полуавтоматични. Имаше и необичайни модели, включително два руски «Макаров» и четири германски «Валтер РР».
Кастило познаваше полуавтоматичните «Макаров» и не ги харесваше. Руснаците бяха изкопирали «Валтер», когато бяха подменили своя «Токарев». Основната разлика бе огромният предпазител на Макаров, който бе удобен за пръсти в дебели ръкавици.
«Валтерите» стреляха с 9 мм «Курц», непроменени от времето, когато «Колт» ги бяха въвели под названието .380 «АСР» за версията «Колт 1911» .45 «АСР». В Щатите така и не бяха станали популярни, докато в Европа бяха доста известни.
Причината, поради която не бяха никак успешни, бе същата, поради която Кастило не ги харесваше. По никакъв начин не се доближаваха до отката на .45 «АСР».
На дъното на шкафа бяха натрупани шест кашона — един дълъг и сравнително тесен и два по-обемисти. Кастило посегна към дългия тънък, извади го и го постави върху шкафа. Първо отвори него.
Оръжието вътре бе «Ругер Мк II Съпрест».