Ловците

Милър вдигна поглед към Дейвидсън и забеляза, че двамата с Брадли стоят мирно.

— Нали ти казах, Джон — озъби се Милър. — Не съм в настроение за шеги.

Дейвидсън не трепна.

— Свободно, мама ви стара — изсъска Милър.

Дейвидсън се отпусна.

— Явяваш се като доброволец за какво? — попита Милър.

— Стига де. Знам какво става тук, Дик.

— Онова, което става, е строго секретно по заповед на президента — обясни Милър.

— Същото каза и Вик Д’Алесандро.

— Виждам, че и гордостта на пехотинците е тук. И той ли се е разприказвал?

— Едва след като Вик му нареди да ми разкаже. Преди това Лестър беше като мида.

— Как успя да накараш генерал Макнаб да проговори? — попита Милър и размаха листа.

— Напомних му, че на Чар… подполковник Кастило ще му трябва човек, който да замести Кранц. Освен това ни трябва по-подходящо място да скрием Лестър; в „Макол“ не става. А ако един пехотинец тръгне да минава квалификационен курс, все някой ще се усети, че работата намирисва.

— Това ли е всичко?

— Освен това с Чарли се знаем и ми е ясно, когато има нужда от човек.

— Това ли е? — попита отново Милър.

Погледът на Милър попадна случайно върху Брадли и по изражението му разбра, че има още нещо.

— Казах на Макнаб, че толкова ми е писнало от „Келт Макол“, че вече си мисля дали не е дошло време да се пенсионирам — призна Дейвидсън.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че ти стиска да заплашваш Макнаб?

— Това е факт, Дик — отвърна Дейвидсън.

По изражението на Брадли Милър разбра, че пехотинецът остана шокиран, когато чу старши сержант да се обръща към майор на малко име.

— Според теб Чарли какво ще направи?

— Макар подполковник Кастило на моменти да не е в състояние да се въздържа от импулсивни и необмислени решения, макар да е наясно, че си от малцината, които са доказали, че могат да го озаптяват, когато чуе, че искаш да станеш част от веселата ни дружинка, почти със сигурност отговорът ще бъде „Как ли пък не!“

Дейвидсън въздъхна шумно.

— Мога да съм ви от полза, Дик, и ти го знаеш. Ще поговориш ли с него?

— Няма проблем, само че това е все едно да пикаеш срещу вятъра — отвърна Милър. — Най-добре да го поставим пред свършен факт. Когато пристигне в Буенос Айрес, ще те завари там. Ще предложим, по-скоро ще намекнем — само не трябва да лъжем — че това е поредният брейнсторминг на генерал-лейтенант Брус Дж. Макнаб.

— Благодаря, Дик — отвърна простичко Дейвидсън. — И това ми стига. Не за пръв път генералът ме праща да му дръпна юздите.

— А какво да правим с ефрейтор Плямпало? — попита Милър и погледна Брадли.

— Скрий го на очевидно място — отвърна Дейвидсън. — В посолството в Буенос Айрес.