Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Къде заминаваш от Будапеща?
— Господине, наистина ли се налага да ви кажа?
Хол не отговори веднага.
— Не, в никакъв случай. Ти вече не работиш за мен. Няма причина да ми казваш. Чарли, подозирам, че общият ни приятел ще ти зададе същия въпрос.
— Аз не работя за общия ни приятел, господине.
Последва ново мълчание, преди Хол да отговори.
— Чарли, ще успееш ли да спазиш уговорката с общия ни приятел?
— Искрено се надявам, господине.
— Друг наш общ приятел, твой стар приятел…
«Става въпрос за генерал Нейлър».
— Той не е на същото мнение. Според него Давид е извадил огромен късмет с прашката.
«Това пък какво трябва да означава. По дяволите! Ясно! Давид и Голиат».
— Господине, аз не се опитвам да поваля Голиат. Просто искам да ме остави на мира.
— Това е била и философията на Джеферсън Дейвис по време на Гражданската война. Той не искал да разгроми Севера. Единственото му желание било Северът да остави Юга на мира. Знаеш какво е станало.
— Знам, господине.
— Има и още една възможност, Чарли — продължи Хол.
— Да се моля ли?
Хол се разсмя.
— Ще поговоря с президента и ще го накарам да му нареди да те остави на мира.
Тъй като Кастило не отговори веднага, Хол добави:
— Идеята е моя, Чарли. Не е на нашия общ приятел.
След дълга пауза Кастило отвърна:
— Не е ли по-добре да почакаме и да видим какво ще стане?
Хол не отговори направо.
— Неговата тактика е да те оплете с дребни хвалби. Вече е подел атаката. «Ти си изключителен младеж, но си безкрайно неопитен. Трябва да помъдрееш, имаш нужда от някой, който да те насочва в правия път, да те предпазва от импулсивни и необмислени постъпки». Той ще повтаря тези думи — или нещо подобно — докато един ден наистина не направиш нещо импулсивно и необмислено. И тогава президентът ще ти каже нещо от сорта: «За да не повториш грешката си, най-добре се допитай до Монт… нашия приятел». Тогава вече ще му бъдеш в кърпа вързан.
— Докато работех с вас, разчитах на необходимия наставник — отвърна Кастило. — Имах до себе си човека, който да ме насочва в правия път.
— Не е точно така, въпреки това ти благодаря.
— Значи трябва да внимавам да не върша нищо импулсивно или необмислено.
— Предложението ми няма давност, Чарли. Когато решиш, съм на разположение.
— Благодаря ви — отвърна сериозно Чарли, след това се разсмя.
— Тъй като споменахте Гражданската война, господине, искам да ви попитам, помните ли какво е казал Лий в съда на Апоматокс? «Предпочитам да срещна смъртта хиляда пъти, вместо да се предам на генерал Грант». И аз предпочитам да срещна смъртта хиляда пъти, вместо да звъня на нашия приятел.
Този път Хол се разсмя, след това каза:
— Има огромна разлика, Чарли. Ти не му звъниш, за да му предадеш оръжието си, нали?
— Не, но, от друга страна, никога не ме е бивало в игрите с прашки.
Хол отново се разсмя.
— Обаждай се, Чарли.
— Добре. Благодаря ви.
Кастило натисна вилката на телефона няколко пъти.
— Белият дом.
— Бихте ли ме свързали с посланик Монтвейл, ако обичате? Моля ви, проверете дали линията е обезопасена.
— Един момент, ако обичате.
— Обезопасената линия на директор Монтвейл. Труман Елсуърт слуша.
— Подполковник Кастило се обажда по обезопасена линия за разговор с директор Монтвейл — обяви телефонистът на Белия дом.
— Аз ще поема разговора.
«Тая няма да я бъде», помисли си Кастило.
— Господин Елсуърт?
— Как сте, подполковник? Очаквахме да позвъните.
— Моля ви да предадете едно съобщение на посланик Монтвейл от мен.
— Разбира се.
— Кажете му, ако обичате, че през следващите петнайсет минути ще бъда в посолството ни в Будапеща, ако иска, да поговори с мен.
— Не съм сигурен, че посланикът ще има възможност да позвъни през това време, подполковник.
— Не разполагам с друго време.
— Надявам се, разбирате, подполковник, че всичко, което имате да съобщите на посланика, можете да го кажете и на мен.
— Обаждам се, защото разбрах, че посланикът има съобщение за мен.
— За съобщението от Берлин ли става въпрос?
— Разбрах, че в Берлин е имало съобщение за мен, но не съм го получил. Човекът, който се обади, не пожела да ми каже какво е съдържанието, обясни ми, че за мен е оставено съобщение и мога да го прочета единствено ако отида в Берлин. Нямах време да пътувам до там. Вие можете ли да ми кажете за какво става дума?