Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Следователно Франклин не можеше да се преструва, ако пуснеше записа на някого — или, по-вероятно, ако го изпратеше в Ленгли, или още по-вероятно на самия Монтвейл — че не са го попитали дали слуша. Посолството бе територия на САЩ, следователно тук важаха всички закони на САЩ. Без да има заповед, издадена от федерален съдия, според законите на Щатите, бе престъпление да се записва чужд разговор освен, ако един от разговарящите не е уведомен, че го записват.
Той, разбира се, можеше да представи писмен запис на разговора, в който да не включи „Подслушваш ли, Франклин?“. Това нямаше да бъде прието никак добре и със сигурност някой щеше да го попита „Къде е записът?“
— Ако ме чуваш, Франклин — продължи със същия небрежен глас Кастило, — да знаеш, че нямаш право. Уведомявам те, че настоящият разговор е строго секретен по заповед на президента, а ти не разполагаш със съответното ниво на достъп.
— Господине? — проехтя мъжки глас.
Кастило разбра, че това е отговорникът на залата за комуникации.
— Казвам се К. Г. Кастило. Свържете ме с Белия дом по Обезопасена линия, ако обичате.
— Един момент, господине.
— Белият дом.
— Американското посолство, Будапеща — обяви мъжкият глас. — Моля, потвърдете, че линията е обезопасена.
— Потвърждавам. Обезопасена линия.
— Готово, господин Кастило — прозвуча отново гласът на мъжа.
— Обажда се К. Г. Кастило. Бихте ли ме свързали с посланик Монтвейл, ако обичате?
— Подполковник, секретар Хол иска да разговаря с вас.
„Подполковник ли? Боже, колко бързо се разнасят клюките“.
— Тогава ще разговарям първо със секретар Хол. По обезопасена линия, ако обичате.
— Изчакайте така, господине.
— Обезопасената линия на секретар Хол. Исаксън слуша.
— Здрасти, Джоел. Чарли е. Шефът там ли е?
— Тук е, подполковник — отвърна Исаксън. — Чакай малко.
Чарли долови в далечината „Чарли ви търси, шефе“, след това долетя и отговорът на Хол, също отдалече, „Най-сетне“.
Накрая почитаемият Матю Хол, секретар на Вътрешна безопасност, се обади.
— Здрасти, Чарли. Къде си?
— В Будапеща, господине.
— Разбирам, че не си ходил в Берлин.
„И той ли знае?“
— Не съм, господине.
— Защо не?
„Никак не ми се иска да отговарям на този въпрос. Как да му кажа: «Защото не исках Монтвейл да ме юрка, без той да реши, че се надувам?»
Хол долови колебанието на Кастило и добави:
— Разбрах, че двамата с него сте пийнали по чашка в Армейския клуб след повишението.
«Очевидно Нейлър е разказал на Хол. Слава Богу!»
— Да, господине, така беше.
— Той звъня няколко пъти…
«Кой е този той? Нейлър или Монтвейл?»
— Първия път, за да ми съобщи, че двамата сте се споразумели…
«Ясно, значи става въпрос за Монтвейл».
— … и че ти ще го държиш в течение. Последните няколко бяха, защото не можеше да разбере къде се намираш, защото си бил съобщил на някого, че нямаш път към Берлин.
— Според мен вече знае къде съм, господине.
— Говори ли с него?
— Използвах въздушното такси, към което той ме насочи.
Последва мълчание. След малко Хол заговори:
— Ясно. Разбрах. Последните няколко пъти, когато говорихме, прояви огромен интерес към гърмящите куфарчета. Попита ме дали съм чувал нещо. Отвърнах, че не съм.
— Няма какво да чуете, господине.
— По-късно Джоел ми каза, че Том Макгуайър му е разказал. Разбрах как стоят нещата. Само че общият ни приятел ми се стори доста учуден, че не си споменал нито пред него, нито пред мен.
— Дик Милър му е разказал за куфарчетата. Аз го помолих да му каже.
«Защо говорим закодирано по обезопасена линия? Защото Хол си мисли, че „общият ни приятел“ е наредил на добрите си приятели от разузнаването във Форт Мийд да прослушват телефонните разговори на Хол и да следят за име като Монтвейл. Това за него не е никакъв проблем. Националната агенция за сигурност работи за него. Няма никакъв проблем да подслушва и обезопасената линия на Белия дом».
— Дик ми каза. Дотук се справяш похвално, Чарли.
— Благодаря, господине.
— Какво правиш в Будапеща?
— Опитвам се да измоля един от източниците си да ме освободи от обещанието да не показвам на никого списъка с имена, който ми даде — отвърна Кастило. — Ще съобщя на общия ни приятел, когато говоря с него. А ще му позвъня в мига, в който приключа разговора с вас.