Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Капеланът с чин капитан се озова до „Зелена барета“ с чин майор и остана загледан в него малко учуден, докато новодошлият не го побутна леко напред.
Всички офицери поеха в бавна процесия към гроба. Щом и последният от тях мина покрай катафалката, майор от Специалните части в инвалидна количка, тласкан напред от сержант от Специалните части, се присъединиха към придружителите. След тях поеха неколцина мъже в цивилно облекло.
Най-отзад се подредиха — след кратко колебание — официалният погребален екип на национално гробище „Арлингтън“.
Докато погребалната колона приближаваше гроба, друг екип от Специалните части се подреди със свалено оръжие, готови за залп.
Щом стигнаха гроба, ковчегът бе спуснат. Само двама не бяха застанали мирно.
Старши сержант Дейвидсън подаде националния флаг на генерал Брус Дж. Макнаб и ефрейтор Лестър Брадли, за да го поставят върху ковчега.
Накрая и те застанаха мирно, старши сержант Дейвидсън даде знак и всички отстъпиха две крачки назад.
„Зелената барета“ капелан започна ритуала, предвиден на лутерани. Щом приключи, отстъпи от гроба.
Капитанът, който командваше новата стрелкова част, изрева заповед:
— За стрееел-ба. Готооо-ви! Ооо-гън!
Старши сержант Дейвидсън и ефрейтор Брадли започнаха да сгъват знамето. Когато приключиха и то се превърна в син триъгълник на бели звезди, го предадоха на генерал Макнаб, който изчака погребалният екип да се отдръпне и го предаде на сестрата на сержант Кранц.
Каза й няколко думи, отдаде чест и се отдръпна.
Жена с посивяла коса на средна възраст — съпруга на пенсиониран офицер, доброволка, която присъстваше на погребенията — подаде на сестрата на Кранц картичка със съболезнованията от Генералния щаб на армията и я целуна по бузата.
През това време воините от Специалните части се бяха оттеглили до колите. След тях тръгна и екипът придружители, без генерал Макнаб и ефрейтор Брадли, които чакаха от двете страни на генерала. Брадли последва генерала и сестрата на Кранц до лимузината.
Когато жената се качи, генерал Макнаб се отдръпна и направи място на ефрейтор Лестър Брадли.
— Госпожо — започна младежът. — Никога няма да забравя честта, че съм бил със сержант Кранц, когато загина. Приемете най-искрените ми съболезнования.
Когато сестрата на Кранц погледна младежкото лице и забеляза сълзите в очите му, тя загуби самообладание за пръв път.
— Благодаря ви — прошепна с горчивина тя и извърна лице.
Генерал Макнаб дръпна ефрейтор Брадли настрани и затвори вратата на лимузината. Автомобилът потегли бавно.
Офицерът, натоварен да следи изпълнението на погребалния ескорт — „наблюдателя“, чиято работа бе да остане край гроба до запълването му — видя, че „Зелените барети“ също са решили да останат до самия край.
Сержантът от „Зелените барети“ бе застанал свободно край предната част на ковчега. Отговорникът погледна съпругата на пенсионирания офицер, с която се бяха засичали на много други погребения, и двамата с поглед се разбраха да се върнат заедно до алеята, където чакаха автомобилите.
По средата на пътя лейтенантът се обърна към нея.
— Интересно се получи, нали? Беше съвсем различно от обикновено.
— Лейтенант — призна тя. — Двамата със съпруга ми прекарахме трийсет и три години на активна служба. Едно от първите неща, които научих за армията, бе, че войниците от Специалните части са колкото интересни, толкова и различни от останалите.
ДВЕ
Звено за организационен анализ
Департамент Вътрешна Сигурност, Комплекс „Небраска“
Вашингтон, Окръг Колумбия
17:45, 6 Август 2005
Майор X. Ричард Милър — младши, с разкопчано сако и разхлабена вратовръзка, бе седнал на бюрото на шефа на Звеното за организационен анализ, качил болния си крак върху отвореното чекмедже на резбованото бюро.
Върху бюрото бе поставена чаша с кехлибарено уиски и плик с лекарства, изписани от армейската болница „Уолтър Рийд“.
Отлично знаеше, че на всички болкоуспокояващи има предупреждение да не се смесват с алкохол, въпреки това той отново прочете инструкциите към лекарствата.
— Когато се съмняваш, направи и двете — рече на глас той.
Отвори капачето, извади две бели таблетки и ги лапна. След това посегна към чашата уиски, вдигна я и каза:
— Лека ти пръст, Сиймор. Vaya con Dios, приятелю.
Изпи половината на един дъх и остави чашата на бюрото.
Остана загледан в чашата, след това посегна отново и допи остатъка.