Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Започна да разбира, че се е отклонил от първоначалните си позиции. Вече не говореше за метафизическо триединство, а за абсолютен монизъм. Качеството бе източникът и същността на всичко.
Цял един потоп философски асоциации му дойдоха наум. Хегел бе говорил така, с неговия Чист разум. Чистият разум също бе независим и от обективното, и от субективното.
Все пак Хегел каза, че Чистият разум е източник на всичко, но след това изключи романтичното от „всичкото“, на което бе източник. Чистият разум на Хегел бе напълно класически, напълно рационален и напълно систематизиран.
Качеството не бе такова.
Федър си спомни, че на Хегел са гледали като на мост между западната и източната философия. Веданта на индуистите, Пътят на даоистите, дори Буда са били характеризирани като съвършен монизъм, подобен на Хегеловата философия. Все пак тогава Федър се усъмни, че мистичните единства и метафизичните монизми са еднакви по същност, след като мистичните единства не се подчиняват на каквито и да било правила, а метафизичните монизми се подчиняват. Неговото качество бе метафизична същност, не мистична. Или пък бе мистична? В какво се състоеше разликата?
Отговори си, че разликата се състои в дефинирането. Метафизичните същности се дефинират. Мистичните единства не. Това превръщаше качеството в мистично. Не. Всъщност то бе и двете неща. Макар досега да бе мислил за него в чисто философски категории като за метафизично, през цялото време бе отказвал да го дефинира. Това го правеше и мистично. Неговата недефинируемост го освобождаваше от правилата на метафизиката.
И тогава, подтикван от някакъв импулс, Федър се приближи към библиотеката си и извади една малка, синя, подвързана с картон книга. Той я бе преписал на ръка и собственоръчно я бе подвързал преди години, когато не я бе намерил да се продава никъде. Беше две хиляди и четиристотин годишната „Дао дъ дзин“ на Лаодзъ. Започна да чете редовете, които бе чел много пъти по-рано, но този път се вглеждаше, за да разбере дали не би могло да се направи известно заместване. Започва да я чете и тълкува едновременно.
Зачете:
Качеството, което може да се дефинира, не е абсолютно качество.
Това бе казал и той.
Названията, които могат да му се дадат, не са абсолютни. То е породило небето и земята.
Когато се назове, то е майка на всички неща…
Точно така.
Качеството (романтичното качество) и неговите проявления (класическото качество) са в своята природа едно и също. Дават му се различни названия (субекти и обекти), когато стане класически очевидно.
Романтичното качество и класическото качество заедно могат да бъдат назовани „мистично“.
Простряло се от една загадка към още по-голяма загадка, то е вратата към тайната на целия живот.
Качеството е всепроникващо.
Смисълът му е неизчерпаем!
Неизмерим! Като първоизвор на всички неща…
И все пак сякаш остава кристално чисто като вода.
Не зная чий син е то.
Отражение на съществувалото преди Бога.
… Вечно, вечно сякаш остава то. Докосни го само и то ти служи без усилие…
Гледано, но невидяно… слушано, но нечуто, посягано е към него, но е непипнато… трите се изплъзват от всичките ни проучвания и тъй се сливат, ставайки едно.
Федър четеше ред след ред, стих след стих, гледаше ги как се свързват, пасват един към друг, застават по местата си. Точно така. Това искаше да каже той. Това казваше през цялото време, само че зле, механистично. Нямаше нищо неясно или неточно в тази книга. Беше така точна и определена, че повече нямаше накъде. Същото казваше и той, само че на различен език и въз основа на различни източници и начала. Той идваше от друга долина и виждаше какво има в тази не вече по описания на страници, а като част от долината, към която принадлежеше. Виждаше я цялата.
Разгадал бе шифъра.
Продължи да чете. Ред след ред. Страница след страница. Нито едно несъответствие. Онова, за което той бе приказвал през цялото време като за „качество“, тук бе „дао“, великата, най-важната сила, родила всички религии, източни и западни, минали и сегашни, цялото знание, всичко.