Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ру се поклони и се обърна към вратата, но Джеймс го спря:
— Рупърт?
— Какво, милорд? — попита дребосъкът.
— Имаш ли много имоти в Ландрет и Шамата?
— И на двете места, ваша светлост.
— Може би няма да е зле да преместиш по-ценните си неща от северната страна на Морето на сънищата.
— Защо, милорд?
— Просто ми хрумна — отвърна херцогът и отново се зарови в купчината документи, с които се занимаваше, когато Ру бе дошъл.
Ру излезе. Във външния кабинет на секретаря на Джеймс бе окачена голяма карта на Западните владения. Ру бързо погледна зоната около Морето на сънищата. Долината на сънищата беше в ръцете на Кралството от близо сто години, но от дълго време беше спорна зона между Кралството и Велики Кеш. Ру пипна картата, точно при Края на сушата. Там се намираше най-западният опорен пункт на Кралството — на брега на Горчивото море. На североизток от него имаше малък залив, наречен залива Шандън. Едно малко градче, Дакадия, приютяваше единственото по-многолюдно население между Края на сушата и Морето на сънищата. Той проследи с пръст линията хълмове, минаваща източно от брега и южно от Края на сушата, до една точка, където се пресичаше с реката, свързваща Горчивото море и Морето на сънищата. На изток се издигаха планините Сиви рид. Изведнъж Ру се опули.
— Не би могъл!
Личният секретар на Джеймс вдигна глава:
— Какво, сър?
Ру се засмя.
— Все едно.
И след като напусна кабинета на херцога на Крондор, измърмори:
— По дяволите, бас държа, че го е направил!
Почти с танцова стъпка, Ру забърза по стъпалата, водещи към двора, където един лакей държеше коня му. Взе юздите и бързо го подкара към портата, като се озърташе и се чудеше къде е Ерик. Не го беше виждал от Банапис и започваше да се притеснява за приятеля си.
После настроението му помръкна — оставаха само още няколко седмици преди градът да бъде стегнат в лапите на войната. Ру сръга коня с пети, подкара към портата и поздрави с ленив жест командващия стражата лейтенант. Младият войник му отвърна, защото Ру Ейвъри често идваше в двореца и се знаеше, че е приятел на херцога. Което, наред с огромното му богатство, го правеше един от най-важните хора в Крондор.
— Отдели ли време да помислиш за предложението ми? — попита Джейкъб Истърбрук.
Ру се усмихна.
— Доста. — Реши, че най-добрата тактика пред деловия му съперник е да му каже откровено това, което той бездруго вече знаеше. — Но съм заел доста злато на Короната заради предстоящата война и затова кесията ми малко е поопразнена.
Силвия се усмихна на Ру, сякаш всичко, което каза, бе от съдбоносно значение за нея. Той й върна усмивката.
— Не мога да преговарям от името на компания „Горчиво море“, без да се посъветвам с партньорите си, но мисля, че каквото и споразумение да постигна тук, ще е приемливо за тях, след като им обясня как стоят нещата. — Помълча, докато довърши последната хапка от вечерята и отри ъгъла на устата си. — Но със сигурност мога да се лиша от някои капитали на „Ейвъри и син“, а има и няколко други, които могат да ти послужат, наред с онези, които вече обсъдихме.
Джейкъб се усмихна.
— Имаш контрапредложение?
— Може да се каже — отвърна Ру. — Откакто ти, изглежда, си хванал здраво търговията с Кеш, обмислям да се откажа от дворовете си за фургони в Шамата и корабостроителницата в пристанище Шамата. И двата имота са добри, но никой от тях не ми е донесъл и един петак печалба, откакто ги поех, както вероятно знаеш. — Последното го изрече със съжалителен смях.
— Е, наистина ти водя с едни гърди в търговията с юга. Създал съм си продължителни и изгодни връзки с няколко изтъкнати кешийски концерни. — Джейкъб избута стола си от масата и един от слугите притича да му помогне. — Коленете не ме държат. От времето ще да е. Когато небето е чисто и е горещо и сухо, ме болят почти толкова, колкото когато е на дъжд.
Ру кимна и се надигна от стола си.
— Би ли се заинтересувал от тези предприятия? — попита той.
— Винаги съм се интересувал, Рупърт, от увеличаването на имотите си. Всичко е въпрос на цена.
Ру се усмихна.
— Както си е редно.
— Хайде да се оттеглим в градината на чашка бренди, а после ще те оставя на дъщеря ми; не мога да се задържам до късни часове както някога.
Излязоха в топлата и пълна със звезди нощ. Градината ухаеше на цветя, пееха птици и щурци.
Ру помириса брендито си. Беше започнал да свиква с вкуса му, но все още не можеше да различи кешийското от произведеното в Даркмоор, макар че можеше да различи качественото като това от лошото, което предлагаше лорд Вазарий. Това пареше и дървесният му вкус бе по-силен от всичко, което бе опитвал досега, даваше му едно приятно чувство за вътрешна топлина и лекият привкус на грозде и дърво се задържаше в устата му дълго след като го глътнеше.