Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Ще бъде сторено, милорд.
Накор изгледа учениците, които следяха сцената с нямо изумление, и каза:
— Къш!
Те се пръснаха бързо и оставиха тримата сами. Бяха се пренесли в Крондор с Калис, когото Пъг бе оставил за малко, за да се погрижи за предстоящата отбрана на града, докато Пъг дойде да го прибере. Внукът на Пъг, Арута, бе успял да предаде, че изпитва отчаяна нужда да поговори с него, така че Пъг намери за нужно да се върне бързо в града на принца.
— Знаеш какво да правиш, нали? — попита Пъг.
— Определено — каза Накор. — Не съм сигурен, че ми харесва, но разбирам, че е необходимо.
Пъг сви рамене.
— Ако преживеем тези следващи няколко месеца, тогава ще се безпокоим какво става тук. Освен ако нямаш по-добър план.
Накор потърка брадичка.
— Не знам. Може да измисля нещо, но така или иначе първо трябва да свършим другото.
— Добре, тогава да ви няма! — каза със смях Пъг. — Щом приключите, вземете коне и тръгнете за Сетанон. Не мисля, че имате повече работа в Крондор. И ако мен ме няма там, вижте с какво можете да помогнете на Томас.
Накор и Шо Пи забързаха към сала, който щеше да ги превози до града, а Пъг се обърна към голямата цитадела.
Влезе бързо в сградата и стигна до централната зала, където се бяха събрали старшите магьосници на острова. Когато влезе, те станаха. Той им махна да седнат и отиде до стола, заеман по традиция от най-старшия на съвета.
— Нещата се менят бързо — заговори им без предисловие. — Доволен съм, че ви позволих да играете своите игри на независимост от Кралството и от Кеш, докато властваше мирът, но вече е недопустимо нещата да продължат по същия начин.
Чалмес взе думата:
— Носят се слухове за война. Да не би да искате Академията да вземе страната на Кралството?
— Да — отговори Пъг.
— Мнозина тук са кешийци по рождение и не изпитват обич към Кралството — обади се друг магьосник.
— Вие сте Робърт Д’Лийс?
— Да — отвърна младият магьосник и сведе глава поласкан, че са го запомнили.
— Родом сте от Кралството.
— Вярно. Само изтъквам различията в лоялността ни след лоялността, която всички изпитваме към Звезден пристан.
— Нека да говорим направо — каза Пъг. — Звезден пристан е мой. Беше построен с мои пари, върху земя, отстъпена ми от краля, и докато аз не постановя друго, ще продължава да бъде мой.
— Така да е — отвърна Д’Лийс, — но много ще предпочетат да напуснат и според мен това ще е отстъпление от принципите, които ни обединяваха.
Пъг се усмихна.
— Разбирам и одобрявам академичната ви страст да си седите тук и да обсъждате очевидното, докато стигнете до някое дълбоко философско прозрение, но предвид това, че най-голямата армия в историята на света вече приближава по море към Крондор, не можем да си позволим такъв лукс.
При споменаването за флотата неколцина от магьосниците в залата се намръщиха.
— Ние мислехме, че събирането на кешийски войници на юг е предвестие за война, милорд — каза Чалмес. — Каква е тази история с флота?
Пъг отвърна:
— Ще бъда кратък. Огромна армия от другия край на Безкрайното море, подвластна на един демонски господар, плава към Крондор. След като градът бъде изпепелен, тази армия възнамерява да помете и завладее всичко между този остров и Илит, Крондор и Саладор. Ще има кръв и пепелища, каквито не сте в състояние да си представите.
Магьосниците заговориха помежду си и Пъг ги остави за около минута. После вдигна ръка и залата се смълча.
— Но още по-съдбоносното е, че тяхната крайна цел, без самите те да го знаят, е плячка, на която, ако сложат ръка, може да унищожи целия живот на Мидкемия.
— Възможно ли е? — възкликна Д’Лийс.
— Не само възможно, но и вероятно — отвърна Пъг, — освен ако не предложим помощ.
— Аз ще помогна — заяви младият магьосник.
Пъг се усмихна.
— Често подценяваме младостта — отбеляза той, докато другите, по-старите магьосници в съвета мълчаха.
Най-сетне Калиед, един от старшите магьосници с кешийско потекло, стана и заяви:
— Всичко, което сме съградили тук с толкова труд, ще бъде изложено на риск, ако това е вярно. Няма ли да е по-разумно да останем тук и да браним библиотеката и лабораториите?
— Не мога да ви заповядам да помогнете драговолно — каза Пъг. — Мога да се разпоредя да напуснете, но каква полза от това? — Той стана. — Ще се оттегля в кулата си за два часа. Съберете всички магьосници, владеещи бойна магия или защитна, или целебна, и им предайте каквото ви казах. Онези, които ще помогнат, ще взема със себе си. Другите могат да останат тук и да защитават Звезден пристан, ако са способни.