Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Силвия седеше до Ру, небрежно отпуснала ръка на коляното му, докато баща й говореше:
— Защо не приготвиш списък с подробностите и да ми го пратиш утре?
— Ще го направя — увери го Ру. — А колкото до имотите тук в Крондор, за които се интересуваше, има няколко, с които бих се разделил по същата причина, заради която гледам да се лиша от онези в Шамата.
— А Ландрет?
Ру сви рамене.
— Ами, поуредих малко търговия от северния бряг на Морето на сънищата до Крондор, и бизнесът там ми носи повече приход. Но това също зависи от цената.
Поговориха си още час за бизнес, след което Джейкъб стана и каза:
— Трябва да си лягам вече. Ако искаш, остани и си сипи още бренди. Силвия ще те забавлява, докато си тръгнеш. Лека нощ, Рупърт.
Старецът напусна градината и щом останаха сами, Силвия прокара ръка нагоре по крака на Ру.
— Да те позабавлявам ли? — попита го тя закачливо.
Ру остави чашата с брендито и я целуна. После каза:
— Да се качим горе.
— Не — настоя тя. — Искам да остана тук.
— В градината? — попита той.
— Защо не? — отвърна тя и почна да развързва корсажа си. — Топло е и не искам да чакам.
Любиха се под звездите и когато свършиха, Силвия се отпусна на тревата до Ру, с глава на гърдите му.
— Много рядко се отбиваш напоследък, Ру.
Ру се събуди от приятния си унес и отвърна:
— Нещата стават ужасни.
— Чувам, че идва война — каза Силвия.
— Много хора го говорят.
— Вярно ли е?
Ру помисли какво да й отговори.
— Мисля, че е вярно, макар че не знам дали ще е скоро. Но ти помисли дали да не заминеш на изток, ако чуеш, че работите в Крондор се влошават.
— Крондор? — учуди се тя и го щипна закачливо по рамото. — Мислех, че Кеш пак се е раздвижил.
— Така е — отвърна Ру. Опитваше се да й каже истината; обичаше я и искаше да не пострада, но не можеше да й се довери напълно заради верността й към баща й. — Но този път не мисля, че ще тръгнат за Долината. — Помисли как би се отразило това на преговорите му с Джейкъб. Реши, че няма да навреди, така че си позволи да поразкраси малко.
— Знаеш, че лорд Венкар е извикан от Риланон в Крондор.
— Той пък кой е? — попита Силвия.
Ру се зачуди дали тя наистина не знае, или просто иска да се направи на важна. Прокара ръка по голото й бедро и реши, че това не е важно.
— Той е кралският адмирал на Източния флот. Дебне в Соления залив с огромна флотилия, така че щом Кеш изкара корабите си от Дърбин, да може да ги удари от засада. Принц Николас отведе голяма ескадра на запад, отвъд Проливите, и ще поеме зад кешийския тил.
Силвия почна да си играе с космите по гърдите на Ру.
— Чух, че е излязъл да посрещне флота, превозваща съкровища.
Тогава Ру разбра, че тя знае много повече, отколкото разкрива. Страстта му набързо угасна и той каза:
— Е, не знам… Ох, трябва да се прибирам.
— О! — Тя се нацупи.
— Съжалявам, но трябва да оправя онези документи, дето ги иска баща ти.
Облече се, докато тя остана да лежи гола върху тревата, красива под светлината на голямата луна. Когато свърши, тя стана и го целуна.
— Е, щом трябва да тичаш, значи трябва. Ще се видим ли утре?
— Невъзможно. Но може би вечерта.
— Е, аз ще си лягам и ще мисля за теб, докато съм в леглото — каза тя и ръката й пробяга по корема му.
— Много ме затрудняваш — простена той.
Тя се засмя.
— Ами и ти направи живота ми труден. Как да помисля за друг мъж, като имам теб? — Целуна го и каза: — Баща ми иска да знае защо не се женя. Иска внуци.
— Знам. Невъзможно е.
— Може би боговете ще са добри и някой ден ще сме заедно.
— Трябва да тръгвам.
Той си отиде, а тя прибра роклята си. Вместо да се облече, я понесе през къщата и когато влезе в стаята си, я хвърли на пода.
Тих стон от леглото й я накара да се усмихне и тя прекоси в тъмното и видя две фигури, сплетени върху завивките. Плесна слугинята силно по задника и момичето изненадано изскимтя.
Дънкан Ейвъри вдигна очи към Силвия на бледата светлина, идваща през прозореца, и се усмихна.
— Здравей, скъпа — каза той с похотлива усмивка. — Омръзна ни да те чакаме.
Силвия избута слугинята и й каза:
— Вземи ми дрехите и ги занеси в пералнята.
Момичето изгледа безизразно господарката си и се изниза от леглото. Вдигна дрехите си, както и роклята на господарката си, и бързо изхвърча от стаята.