Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Но след цял месец взаимни отстъпки стигнаха до разбирателство. Демонът се контролираше от същество на име Ханам, Сааурски велемъдър от родния свят на сааурците, Шила. Четиримата заедно — Макрос, Ханам, Миранда и Томас — успяха да сглобят цялата картина на събитията.
Някаква тъмна сила, смътно позната на Макрос и Миранда, чието име си оставаше скрито за тях, бе повлияла на жреците в някакъв град, наречен Ахзарт и ги бе подлъгала да отворят една древна бариера. Демоните дошли в света на Шила и унищожили цяла древна империя и всички в нея.
Преди това обаче се появили пантатийците и предложили на част от сааурците убежище на Мидкемия, като в замяна те трябвало да им служат едно поколение, или трийсет мидкемски години.
През половината от това време силата на сааурците укрепвала на континента Новиндус, а после те помогнали на Изумрудената кралица да завладее целия континент и предприели атака срещу Кралството.
— Струва ми се, че имаме две възможности — въздъхна Миранда.
— И те са? — попита Томас.
— Да разкрием на сааурците измамата на пантатийците, като по този начин им осигурим почетен път за изтегляне от войната, или да намерим този вход от демонското селение и да го затворим.
— Трябва да направим и двете — заяви Томас.
— Този избор не ми харесва, но Томас е прав — каза Макрос.
— Не можем ли да направим първо едното, а после другото? — предложи Миранда.
— Демонският крал, Маарг, беснее и в безсилието си е унищожил много от своите — каза Ханам със стържещия глас на демона. — Той не знае, че пантатийците са престанали да съществуват като сила. — Посочи им с един от дългите си нокти към далечен тунел и продължи: — Разломът между Шила и този свят е само на половин ден пеш оттук. Но от другата страна на този разлом чака Тугор със слугите си. — Демонът изпъна дългите си ръце, при което от нокти до нокти дължината стана над девет стъпки, и каза: — Аз съм едва на половината на ръста му и нямам неговия ум.
— Мога да надвия един демонски господар — заяви Томас.
— Въпросът е в броя — каза Макрос. — Освен самия демонски крал, никой в онова селение не може да се сравни с никой от нас поотделно. — Погледна дъщеря си. — В това число и с теб, струва ми се, стига да си опичаш ума.
— Благодаря за което — отвърна тя сухо.
— Но дузина или повече наведнъж… — Макрос поклати глава. — Това е друго нещо.
— Ако продължаваме да се бавим, всеки ден, прекаран тук, прави задачите ни все по-трудни — каза Томас.
— Има моменти, когато помага силата, и моменти, когато помага хитростта. — Макрос вдигна пръст. — Томас, ти си жизненоважен за защитата на Сетанон. Предлагам вие двамата с Ханам да се опитате да отклоните сааурците.
— Можем ли да се приближим достатъчно до… — Погледна към Ханам да му подскаже името.
— Джатък, син на Джарва.
— До Джатък и да му кажем за измамата?
— И той ще повярва на един демон и на един валхеру?
— Стига да мога да го накарам да слуша, знам неща, които би могъл да знае само велемъдрият на сааурците. Ако мога да поговоря с Шаду, моя ученик, който зае мястото ми, знам, че ще мога да го убедя, че в това тяло пребивава старият му учител.
— А вие? — попита Томас.
— Двамата с дъщеря ми трябва да затворим прохода между демонския свят и тук — отвърна Макрос. — Рано или късно Маарг ще заключи, че е предаден от някой от онези, които е пратил да преминат тук, дори и да не разбере кой главатар го е предал.
— Когато Маарг разбере, че е предаден — каза Ханам, — гневът му ще е безграничен. Ще атакува сляпо през разлома, все едно колко негови слуги ще трябва да измрат, но стигне ли до този свят, резултатът ще е същият като на Шила. Накрая всички вие ще се печете в ямите на празничния му пир.
— Те подозират ли какво има в Сетанон? — попита Томас.
Един от най-дългите спорове между Томас и Макрос беше по въпроса колко могат да си позволят да кажат на сааурския велемъдър. Рано или късно щеше да се наложи да му кажат всичко.
— Не — отвърна Ханам. — Джакан знае само, че е повел армия на война за завоевания и разрушения. Това си е точно в неговия нрав. Той всяка нощ изяжда по един от своите, за да поддържа силата си, а хората му продължават да мислят, че отиват в прегръдките на Изумрудената кралица.
— Подозирам, че амбицията му е да погълне този свят и един ден да се върне и да предизвика Маарг. Но ако намери този Камък на живота, може да опита да го вземе, като го сметне за голям трофей. Кой знае какво би се случило тогава?