Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Пъг излезе, а магьосниците оживено заобсъждаха думите му. Той се качи по стълбите до кабинета си, влезе през мистичната врата, недопускаща други да проникнат, и още преди тя да се затвори напълно, се пренесе на Острова на чародея.
Гатис, таласъмоподобното същество, който бе служил и на Макрос, и на Пъг като иконом, беше на обичайния си пост в централното помещение на къщата, използвано като кабинет, с изглед към чудесната градинка.
— Господарю Пъг — поздрави го Гатис, — прав ли съм в предположението си, че господарят Макрос се е върнал?
Пъг се усмихна. Гатис веднъж го беше уверил, че между него и Макрос съществува мистична връзка.
— Да, истина е, макар да ми е неизвестно къде са сега с Миранда.
— С какво мога да ви бъда полезен?
— Трябва да се преоблека и ми донеси топла храна, докато се къпя.
Едно от най-чистите удоволствия, които предлагаше къщата на Острова на чародея, наричана Вила Беата, бяха баните в кешийски стил. Пъг се бе разпоредил да ги възстановят и когато Гатис пристигна с поднос с горещо телешко, сирене, хляб, зеленчуци и изстудена кана с бяло вино, Пъг седеше отпуснат блажено в един от горещите басейни. Като видя белезите по тялото му и огледа пак много късата му коса и брада, Гатис каза:
— Изглежда, сте имали известни неприятности.
Пъг се засмя.
— Винаги ми е допадал уклонът ти да подценяваш нещата, приятелю. — Взе бокала с вино, който му връчи зеленоликото същество, и след като отпи, го попита: — Ти знаеше ли, че Миранда е дъщеря на Макрос?
— Подозирах го, макар че имах твърде оскъдна възможност да поговоря с младата жена в няколкото редки случая, когато тя ви придружи тук от Звезден пристан. А и след като в поведението й имаше нещо, което ми напомняше за Черния, разкритието не ме изненадва.
— Но мен — да. Знаеше ли, майка й е била лейди Кловис?
— Виж, това е изненада — каза Гатис. — Запознах се с Черния, когато той ме спаси от родния ми свят, преди доста време, но ще да е било след като той е оставил Миранда и майка й.
— След като се нахраня — уточни Пъг, — трябва да се върна в Звезден пристан. Но преди да тръгна смятам да видя дали защитите са си на място. След няколко дни оттук ще мине много враждебна и голяма флота, и макар крайната им цел да е Крондор, част от тях може да се изкушат да се отбият и да проучат.
— В това ще следвам указанията ви — отвърна Гатис и се усмихна със зъбатата си усмивка. — Но доколкото мога да съдя вярно за тези неща, неколцина ваши ученици тук ще са в състояние да обезкуражат визитата на злонамерени мародерстващи елементи.
Пъг се засмя.
— Сам не бих могъл да го кажа по-добре.
— Ще се върнете ли скоро?
Изражението на Пъг стана строго.
— Не знам. Няма да е съвсем искрено, ако не ти кажа, че съдбата на тази планета е поставена на везните, така че стига да оцелея, ще се върна.
— А Черния?
Пъг сви рамене.
— Познаваш бившия си господар по-добре от мен, така че ти ми кажи.
Гатис му отвърна по същия начин — че нищо повече не може да се каже. Пъг довърши яденето и банята си, след което се облече в чист халат. После се пренесе обратно в кабинета си и слезе по стъпалата, където го чакаше голяма група ученици. Като ги видя, Пъг им викна:
— Всички, марш навън!
Учениците се разбързаха към главния изход, но Пъг сграбчи един за ръкава на халата, извърна го с лице към себе си и попита:
— Как се казваш?
— Джон, учителю — отвърна младежът извън себе си от радост, че легендарният владетел на Звезден пристан го е отличил с вниманието си.
— Иди в залата на съвета и им кажи всички да дойдат при нас отвън.
Ученикът затича към съвещателната зала, а Пъг си запробива път през тълпата, която бързо взе да се отдръпва, щом учениците видяха кой минава. Пъг стигна до една голяма скала, недалече от мястото, където пътят за пристанището завиваше по склона, и се покачи на нея.
Обърна се и погледна над езерото, като настрои мистичното си зрение, за да огледа далечното пристанище, и остана доволен, щом видя Накор, Шо Пи и двама войници. Качваха се на една баржа, превозваща пътници и товар между брега и острова.
Чалмес и другите членове на съвета си пробиха път през гъстата гмеж ученици и Чалмес попита:
— Пъг, какво става?
Пъг седна на скалата, като се постара колкото може да уподоби обичайната поза на Накор, и отвърна:
— Чакаме.
— Какво чакаме?
Пъг се усмихна и изпита леко извратено чувство на задоволство пред тяхното безсилие:
— Не искам да разваля изненадата.
Това ги накара да замълчат и в продължение на половин час всички много неловко зачакаха, докато баржата гребеше през езерото. Накрая Накор и другите с него се изкачиха по пътя и Пъг рече: