Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Макрос въздъхна.
— Значи решихме. Томас, ти трябва да вземеш нашия ноктест приятел и да убедиш бившия му ученик да го изслуша.
— Има и нещо друго — каза велемъдрият с форма на демон.
— Какво?
— Трябва да ме унищожиш веднага щом Джатък се убеди. Защото това тяло и ум се удържат с мъка и не знам още колко време ще мога да задържа властта си над тях. Беше много бавно, докато ги завладея, но може да свърши бързо.
— Великолепно — каза Миранда и стана.
Макрос уточни:
— Ние с теб първо намираме разлома към Шила, после се прехвърляме в онзи свят и намираме входа за град Ахзарт. И го затваряме.
— За нещастие — каза Ханам — има нещо, което подценявате.
— Какво е то?
— Маарг може вече да е отишъл в света на Шила; ако е така, за да затворите входа към демонското селение, първо ще трябва да убиете демонския крал.
Макрос погледна дъщеря си и никой от двамата не намери какво да каже.
14.
Измяна
Ру се намръщи.
Язон продължаваше да изрежда загубите им, причинени от огромната тежест на дълга, който поеха, за да заемат злато на Короната.
— И иска още! — изпъшка Ру.
— Не знам как можем да съберем още злато и да го заемем на херцога — отвърна Язон. — Ще трябва да разпродадем някои от по-печелившите ни концерни, а това ще увеличи проблемите ни с паричния приток. — Той поклати глава. — Можеш ли да намериш някой друг, който да заеме злато на херцога?
Ру се засмя.
— Мога да опитам да убедя Джейкъб Истърбрук да се включи. — Знаеше, че ще е без полза. Няколкото пъти, в които бе вечерял с Джейкъб, съзнателно бе отклонявал какъвто и да е разговор Джейкъб да подпомогне Кралството в предстоящата битка. Все пак имаше и други и Ру се залови да потърси решение. — До края на деня ще съм навън — каза той на Язон. — Ако обичаш, прати писмо на жена ми, че може да се задържа в града още няколко дни.
Язон си записа.
— После виж какво мисли Дънкан и го покани да се срещнем тук в пет часа. Бих искал да дойде и Луис.
— Къде ще си дотогава?
Ру се усмихна.
— Ще търся пари за херцога. В три ще съм в кафенето на Барет, а след това ще се върна тук. Дотогава ще съм тук-там по работа.
Ру си взе едно леко наметало, тъй като денят беше топъл. Сложи си и шапката — с широка периферия, със стилно жълто перо; беше обут в много скъпи ботуши за езда. На колана си носеше старата сабя.
Излезе сред оживените улици на Крондор и се обърна, за да изгледа с възхищение „Ейвъри и син“. Често се спираше да погледне огромния склад, който бе превърнал в щаб на своята търговия. Беше закупил земята около склада, беше построил допълнителни служебни сгради и сега фургоните му изпълваха големия двор.
Обърна се и се запъти за първата си среща — с един банкер, който макар и да не му беше съвсем приятел, все пак му дължеше услуга.
— Златото ми трябва — каза херцог Джеймс.
— Знам, милорд — отвърна Ру, — но повече злато не може да се намери.
— Винаги има повече — настоя херцог Джеймс. Изглеждаше уморен, с тъмни кръгове под очите, сякаш не беше спал. Напрежението в града нарастваше и слуховете за предстоящата война се усилваха. Предния ден в града беше стигнала вестта за голямо морско сражение на Банапис при Тъмните проливи, а и корабите от Свободните градове и Далечен бряг вече закъсняваха.
Ру каза:
— Ако вдигнете налозите, сигурно ще можете да изстискате още нещо от търговците и фермерите, но деловите среди вече са доста изнервени. Повечето злато, за което говорим, през последните няколко месеца капе на Изток.
— Не малка роля за което имаш и ти! — изръмжа херцогът и плесна с длан по масата.
Ру се ококори.
— Не съм направил нищо, което човек в моето положение не би направил, милорд! — Беше разгорещен и за миг почти забрави с кого разговаря, но бързо овладя гнева си. — Дал съм ви всеки меден петак, който би било разумно да ви дам. Ако ви дам повече, просто ще убиете кравата заради млякото.
Джеймс погледна дребния мъж срещу себе си.
— Тогава ще убием кравата. Трябват ми запаси и оръжие за още месец и ми трябват вчера.
Ру въздъхна.
— Тази нощ ще вечерям с Джейкъб Истърбрук и ще видя какво мога да изстискам от него.
Джеймс го изгледа продължително и мълчаливо.
— Тук той ще те надиграе.
— Какво искате да кажете?
— Ще разбере, че ти трябват бързи пари, и ще поиска нещо, което не искаш да продадеш.
Ру помисли за миг.
— Ако тази армия не бъде победена, всичко, което имам, ще е без значение. Щом трябва сега да поема загуба, не е ли все едно? — После стана. — С ваше позволение, трябва да се върна в кафенето на Барет до три, а ме чакат още две срещи дотогава. Трябва да уредя някои работи.