Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Силвия посегна и погали Дънкан.
— Е, поне те е подготвила.
— Винаги съм готов — каза той и я целуна по шията.
Тя го бутна по гръб и го възседна с думите:
— Искам да ми направиш една услуга.
— Винаги — изстена той и се взря в очите й.
— Знам — изгука тя, наведе се и го целуна.
— Миришеш на трева — отбеляза той.
— Не се съмнявам — промълви тя. — Забавлявах братовчед ти на моравата.
Дънкан се засмя.
— Ако разбере, че от неговите прегръдки си дошла в моите, това ще го убие. Много на сериозно ги взима тези работи.
Силвия стисна лицето му и ноктите й се забиха в бузата му.
— Няма да е зле и ти да го вземеш на сериозно, мое възбудено петле! Защото ще те направя толкова богат, колкото не си сънувал. — Знаеше, че ще й трябва мъж, който публично да „ръководи“ компаниите на баща й и на Ру, а Дънкан беше достатъчно глупав, за да го държи в ръцете си с години. Ако й омръзнеше, лесно щеше да се отърве и от него.
Без да обръща внимание на болката, Дънкан отвърна:
— Обичам богатството.
— Сега за услугата.
— Какво?
— Искам да убиеш Карли.
Дънкан помълча за миг и дъхът му се учести. Най-после каза:
— Кога?
— До седмица.
— Защо?
— За да мога да се оженя за Ру, глупако! — простена тя, докато удоволствието й се усилваше.
— Как бракът ти с братовчед ми ще ме направи богат? — страстно изпъшка Дънкан.
Изведнъж Силвия изви гръб и потръпна, след което рухна върху Дънкан, отвърнал на страстта й. След дълго мълчание той промълви:
— Как бракът ти с…
— Чух те — прекъсна го тя. „Колко е в неговия стил — помисли Силвия. — Не иска да изчака поне миг, за да ме остави да се насладя на удоволствието.“ Най-после се смъкна от него и каза:
— Защото, като му дойде времето, ще ме направиш вдовица на Рупърт. А после, като му дойде времето след траура, двамата ще можем да се оженим.
Дънкан се засмя, сграбчи я грубо за косата и дръпна главата й без намек за нежност.
— Страшна жена си — каза той и я ухапа закачливо по устата. — Романтиката не ти е присъща, мила. — Събори я и я погледна в очите. — Харесва ми идеята за брак, основан на алчност. Това е нещо, което мога да разбера.
— Добре — каза Силвия и го зашлеви през лицето — достатъчно силно, че да го заболи. — Просто ще продължим да се разбираме.
Силвия се отпусна по гръб и Дънкан започна отново да я възбужда, а тя си помисли, че ползата от него като глава на дома, както и надареността му в леглото, се понамаляват от дебелашкия му нрав. Като се започнеше с непростимото присъствие на слугинята тук. Щеше да накаже момичето още на сутринта, защото не й бе казала да легне с Дънкан. Капка ревност не изпитваше, но държеше на покорство, а не беше им го позволила.
Въздъхна и потрепери, щом той започна да проучва тялото й, и си помисли: година или две; можеше да изтърпи Дънкан за година-две, преди да го махне от пътя си. След това щеше да си потърси някой млад благородник, защо не онзи дразнещ я внук на херцога например, който толкова се опъваше на ухажванията й. Виж, той можеше да се окаже добро предизвикателство. Но който и да било, рано или късно тя щеше да получи титлата си. Можеше дори да отстъпи и да роди едно-две отрочета за барон или граф — можеше да се окаже необходимо. Помисли за цената да изгуби твърдостта на тялото си в майчинство и се зачуди дали има отвари или някакви магически средства, които да съхранят сегашната й външност. А после си помисли — защо да е само граф? Защо не херцог? Онзи Дашел, който работеше за Рупърт, имаше брат, нали? А рано или късно той щеше да порасне в сан, може би до херцог. После се зачуди дали ще е по-лесно да очарова брат му, или той щеше да се окаже прекалено голямо предизвикателство.
Докато Дънкан я целуваше по корема, тя помисли: „Това е, от което имам нужда. Ново предизвикателство.“ Всички мъже в живота й досега бяха толкова предсказуеми. А когато затвори очи и изви гръб нагоре, си помисли, че и принцът все още не е женен!
Пъг се материализира близо до брега, където група ученици слушаха лекцията на Чалмес по магия. Майсторът магьосник спря, когато видя кои са тримата мъже, защото Пъг беше довел и Накор и Шо Пи. Пъг изглеждаше различно — беше по-слаб и косата и брадата му бяха къси, като едва поникнали. В движенията му се долавяше умора.
— Милорд — каза Чалмес на Пъг, — това е толкова неочаквано, колкото последната ви поява.
— Има неща от съдбоносна важност, които трябва да обсъдим — отвърна Пъг. — Съберете останалите водачи в конферентната зала. Аз ще дойда скоро.
Дори магьосникът, който сега ръководеше общността, да възнегодува, че му нареждат по този начин, прикри го майсторски. Само сложи ръка на сърцето си в кешийския жест и отговори: