Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Пъг кимна разбиращо и попита:
— Какво търся аз тук?
— Тук си, за да вземеш решение.
— Какво?
— Да живееш или да умреш.
— Нима това е въпрос на решение?
— За теб, магьоснико. — Тя положи длан на рамото му и вместо болезнено, докосването й му се стори странно утешително. — Ти никога не ще влезеш в моите селения без позволение, защото над теб е паднало проклятие.
— Проклятие?
— Сега няма да го разбереш, но с времето ще го познаеш.
— Не разбирам.
Богинята леко натисна рамото на Пъг и го поведе напред. В сумрака изникнаха други фигури и той видя, че повечето от тях стоят неподвижни, със затворени очи. Една-две държаха очите си отворени и ги изгледаха, докато минаваха.
— Това е пределът, до който може да стигне един смъртен, за да види боговете, Пъг от Крудий.
Пъг погледна Богинята и видя, че тя отново изглежда като преди, когато двамата с Томас за пръв път бяха посетили двореца й, но е по-дребна. Онзи път се извисяваше над двамата.
— Защо сега сме с еднакъв ръст?
— Въпрос на възприятие — каза тя, отдръпна се и се извиси над него, както предния път.
— Сега погледни към Властващите.
Пъг го направи и този път успя да види само основите на троновете на Великите богове; приличаха на много далечна верига от планински върхове и се губеха в небесата.
След това Богинята върна Пъг до предишните му размери.
— Какво имаш да ми кажеш? — попита той.
— Ти си обвързан. Имаш три избора. Можеш още сега да пуснеш нишката на живота си и да влезеш в селенията ми. Ще бъдеш възнаграден за доброто, което си извършил. Или можеш да избереш вечен живот.
— Като Макрос?
— Макрос прави заключения за своето битие, които не са валидни. Съдбата на чародея не е това, което той мисли, че е.
— Каза, че имам три избора.
— Третият е, че можеш да избегнеш проклятието и да се върнеш към живота, но ще познаеш загубата на онези, които обичаш, болката на хиляди същества и жилото на горчив провал в края на своя живот. Ще умреш в безсилие.
— Описа ми три тежки възможности — въздъхна Пъг.
— Чуй какво ще ти кажа, Пъг — отвърна Богинята. — Твоето положение в нашата вселена е уникално. Макрос отключи твоя потенциал още като бебе, преди да те остави там, където трябваше да те намерят. Той се погрижи цуранското ти обучение да се промени така, че да се върнеш към Висшата магия на Мидкемия, и пак той се погрижи да оживееш във Войната на разлома. Заради намесата на чародея през столетията, ти играеш много по-значима роля, отколкото можеше да предрече рождението ти. Способен си да разтърсиш стълбове, на които седят богове. Това не може да остане незабелязано.
— Но докато правеше всичко това, той създаде и други ситуации, за които ти не знаеш нищо — продължи Богинята. — И в резултат на това един ден ще трябва да заплатиш цената за неговата намеса. В края на твоя живот тази цена ще бъде ужасна.
Пъг не се поколеба.
— Ти не ми оставяш никакъв избор. Ужасен противник стои на ръба да унищожи всичко, което обичам. Аз трябва да живея.
— Тогава ще ти помогна да живееш. Ще знаеш някои неща и ще трябва да действаш. — Тя постави ръка на лицето му и покри очите му.
Изведнъж Пъг усети как пустотата около него се разтърси и ужасна болка прониза тялото му.
Той се надигна и от гърлото му излезе дрезгав вик.
Накор го задържа.
— Изпий това.
Горчива билкова отвара докосна устните му и Пъг отпи дълбоко. Примига и усети, че цялото му тяло пулсира от болка.
— Това ще облекчи страданието ти — каза му Накор.
Пъг съсредоточи ума си и болката заглъхна.
— С болката мога да се справя — отвърна той с някак чужд глас. — Помогни ми да се изправя.
Шо Пи, Калис, Калин и Агларана стояха до тях. Магьосникът се надигна на треперещите си от слабост нозе. Донесоха му халат и Пъг рече:
— Аз май съм по-износен и от него.
— Ще се изцериш — увери го Накор. — Някой добър жрец лечител може дори да те отърве от белезите. — Пипна го леко по бузата. — Макар че като че ли и сам се справяш достатъчно добре. Някой ден трябва да поговорим за тези твои способности.
Пъг се усмихна и лицето го заболя.
— Понякога и аз мисля същото за тебе.
Накор също се усмихна.
— Дойдохме да те видим за последно, преди да се сбогуваме.
— Къде ще ходите?
— Накор и аз тръгваме за Крудий — каза Калис. — Антъни има едно от старите цурански транспортни кълбета и ще го използваме до Крондор.
— Изчакайте да отдъхна днес и утре и ще отидем тримата направо в Крондор. — Той се огледа. — Колко време съм лежал така?