Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Малко преди разсъмване навлязоха тихо и предпазливо в гората, за да се ослушат и да се опитат да определят къде се намира старият елен и неговите кошути. Трудно бе да се върви тихо, защото през нощта бе застудяло и под краката им шумоляха замръзналите дъбови и букови листа и жълъди, дори и при безшумното придвижване на Сварте и Кол. Когато пък пристъпваше Арн, като че ли през гората се придвижваше цяла дружина в пълно бойно снаряжение. Ловците си мислеха, без да смеят да го изкажат на глас, че тропотът на Арн сигурно прилича на гръм за финия еленов слух.
Сварте не се реши да се приближат до елените и ловците излязоха на една поляна в дъбовата гора, намираща се до малко езеро. Срещу тях подухваше слаб вятър, защото Сварте, а още повече Кол винаги вървяха срещу вятъра. Езерото обаче се намираше от другата страна на поляната, по посока на вятъра, и от водата се издигаше плътна мъгла, поради което ловците можеха да чуват призивния рев на стария самец съвсем близо до тях, но едва различаваха кошутите, които от време на време се мяркаха в мъглата. Бяха твърде далече и не можеше да се направи нищо. Ако ловците направеха опит да се прокраднат по-близо и да излязат на поляната, те щяха да се издадат веднага. Оставаше им да не мърдат от мястото си и да се надяват на по-добър късмет.
Измина малко време и поучилият се вече от горчивия си опит Арн попита, колкото се може по-тихо, защо не стрелят. В отговор ловците му прошепнаха, че разстоянието е твърде голямо и трябва да се съкрати наполовина, за да попадне в целта изстреляната стрела. Поглеждайки ги недоверчиво, Арн възрази, че може да улучи и оттук.
Сварте понечи да поспори с него, но разсъди благоразумно, че е по-добре Арн да се учи от собствените си грешки, отколкото да се съгласи с крепостен, и само повтори накратко онова, за което бе говорил предната вечер край огъня. А именно да се цели в белите дробове под лопатката. Тогава, при точен изстрел, еленът остава на място, защото под лопатката се намира сърцето му. И ако бъде улучен, еленът подскача от страх, а този страх се предава и на останалите животни. Когато обаче стрелата попадне в белите дробове, еленът замира на място и има възможност да се застреля поне още едно животно.
Арн постави стрела на тетивата, притисна я с палеца на лявата си ръка и се прекръсти. Ловците замръзнаха в очакване.
И ето че след известно време, което се стори на Арн по-дълго, отколкото на останалите двама, в мъглата се очертаха контурите на три елена, които се вслушваха внимателно в горските шумове. Виждаха се добре и Арн докосна леко Сварте по рамото, питайки го с поглед. Сварте прошепна тихо, че елените са застанали добре, но са твърде далече. Арн кимна, давайки знак, че е разбрал.
След това опъна силно тетивата, прицели се в еленчето, което бе най-близо, и без да се колебае, стреля. Ловците чуха как стрелата попадна в целта, а еленчето стоеше неподвижно, сякаш не бе разбрало, че смъртта вече го е настигнала. Арн стреля отново. И пак, без да се бави нито минута. Сега вече се чу, че елените побягнаха.
Арн понечи да се втурне веднага към езерото, в мъглата, за да види какво се бе случило там. Кол обаче го хвана за ръкава, уплашвайки се сам от жеста си. Арн обаче съвсем не се разгневи и само кимна в знак на съгласие. Наложи им се да чакат още дълго, докато най-накрая слънчевите лъчи разсеяха този танц на елфите, както наричаха мъглата сред народа.
Сварте и Кол се настаниха до едно дърво и задрямаха. Арн седна близо до тях, но не можеше да заспи. Стреля с точността, на която само той бе способен, и знаеше със сигурност, че първите две стрели бяха попаднали в целта, но се съмняваше в третия си изстрел, усещайки, че нещо с него не бе наред. Може би бе избързал или пък бе нервничил твърде много. Сърцето му туптеше толкова силно, че му се струваше, че елените чуват ударите му.
След като слънцето се издигна високо и прогони мъглата, Сварте се събуди и разбуди сина си. Отправиха се всички заедно към поляната, за да видят убитите елени.