Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Не й отне дълго време, за да научи. Уклончивостта на директорите на „Тагарт“ всеки път, когато им задаваше обикновени въпроси, изтърканите общи приказки в отговорите им, напрежението им, когато споменаваше техния шеф и очевидното им нежелание да го обсъждат — всичко това не й подсказваше нищо конкретно, но й вдъхваше чувство, равнозначно на това да знае най-лошото. Работниците бяха по-конкретни — стрелочниците, железничарите, продавачите на билети, които увличаше в случайни разговори на терминала и които не я познаваха. „Джим Тагарт ли? Тоя мрънкащ, сополив, дрънкащ досадник!“ „Джими президентчето? Ще ви кажа: той е безделник, директор на водопад“. „Шефът ли? Господин Тагарт? Искате да кажете госпожица Тагарт, нали?“
Еди Уилърс й каза цялата истина. Тя чу, че познава Джим от детинство, и го помоли да обядва с нея. Когато застана срещу него на масата, когато видя искрената, въпросителна прямота на погледа му и строгата, буквална простота на думите му, тя изостави всички опити за нехайно подканяне, каза му какво иска да знае и защо — кратко, безстрастно, без да моли за помощ или съжаление, а само за истината. Той й отговори по същия начин. Разказа й цялата история, тихо, безстрастно, без да произнася присъди, без да изразява мнение, без да злоупотребява с емоциите й чрез какъвто и да е знак за загриженост, говорейки с бляскавата строгост и невероятната сила на фактите. Каза й кой управлява „Тагарт трансконтинентал“. Разказа историята на линията „Джон Голт“. Тя слушаше, но не изпитваше шок, а нещо по-лошо: липсата му, сякаш винаги го беше знаела.
— Благодаря, господин Уилърс — това беше всичко, което каза накрая.
Изчака Джим да се прибере същата вечер и чувството, което подкопаваше всяка болка или възмущение, беше това за собствената й дистанцираност — сякаш вече нямаше значение, сякаш от нея се изискваше някакво действие, но вече нямаше значение какво ще бъде то или какви ще са последствията му.
Когато видя Джим да влиза, не изпита яд, а мрачно учудване, сякаш се питаше кой е той и защо ще нужно вече да говори с него. Каза му какво знае, накратко, с уморен, угаснал глас. Струваше й се, че я разбра още от първите няколко изречения, като да беше чакал това да се случи рано или късно.
— Защо не ми каза истината? — попита тя.
— Значи това е представата ти за благодарност? — викна той. — Значи така се чувстваш след всичко, което направих за теб? Всички ми разправят, че мога да очаквам само грубост и себичност, след като съм прибрал евтино улично котенце!
Тя го погледна така, сякаш издава нечленоразделни звуци, които нямат никаква връзка с ума й.
— Защо не ми каза истината?
— Това ли ти е любовта, подла малка лицемерка? Това ли получавам в замяна на вярата си в теб?
— Защо излъга? Защо ме остави да мисля онова, което си мислех?
— Трябва да се засрамиш, да те е срам да стоиш пред мен и да ми говориш!
— Аз ли? — нечленоразделните звуци бяха направили връзка, но тя не можеше да повярва на резултата.
— Какво се опитваш да направиш, Джим? — попита тя с невярващ, далечен глас.
— Помисли ли за моите чувства? Помисли ли какво ще причини това на моите чувства? Трябваше да помислиш първо за чувствата ми! Това е първото задължение на всяка съпруга — и особено на жена в твоето положение! Няма нищо по-низко и грозно от неблагодарността!
За един миг тя проумя невъзможния факт, че това е човек, който е виновен, знае го и се опитва да се измъкне, като събуди чувство за вина у жертвата си. Но не успяваше да задържи този факт в съзнанието си. Почувства пристъп на ужас — смущение в ума си, който отхвърляше преценка, която би го разрушила пристъп като бързо отдръпване от ръба на лудостта. Когато сведе глава и затвори очи, знаеше само, че изпитва отвращение, физическо отвращение поради някаква безименна причина.
Когато вдигна глава й се стори, че той я гледа с несигурен, отстъпчив, пресметлив поглед на човек, чийто трик не е проработил. Но преди да успее да го повярва, лицето му се скри отново зад маската на нараняването и гнева. Тя каза, сякаш назоваваше мислите си заради някакво рационално същество, което не беше там, но чието присъствие трябваше да си въобрази, тъй като нямаше към кого другиго да се обърне:
— Онази нощ… заглавията… славата… изобщо не си бил ти… била е Дагни.