Безсънна (Търсачът в дълбините)

Заразително игривият му тон привлече Хелън към крайчеца на леглото. В този глас имаше нещо, което бе така успокояващо и сладко, че Хелън разбра, че той сигурно беше най-добрата душа в тази или която и да било друга вселена.

Погледна надолу към гигантското легло и видя Морфей, бога на сънищата. Той имаше най-бялата кожа, която Хелън някога беше виждала, лъскава и буйна вълниста черна коса, и дълги стройни крайници с деликатно изваяни мускули. Гол до кръста, той носеше копринено долнище на пижама в толкова наситен виненочервен цвят, че, подобно на всички останали цветове в спящия му дворец, граничеше с черно, но никога не стигаше точно до него.

Морфей погледна Хелън с удивителните си бяло-сини очи, които приличаха на течен живак. Сгуши се в черните копринени чаршафи. Защото, знам, ще светиш върху крилете на нощта, по-бял от утринен сняг върху крило на гарван6 — помисли си Хелън, докато съзерцаваше контраста на кожата му с чаршафите, питайки се къде ли беше чувала тези стихове. Който и да ги беше написал — помисли си тя — сигурно беше прекарал много нощи с Морфей.

— Значи твоя глас чувах в главата си. Малък подлец такъв — каза Хелън, свеждайки усмихнато лице към изящния, полугол мъж. — Мислех, че полудявам.

— Така беше, Красавице. Затова можеше да ме чуеш толкова ясно. Зовях те многократно, но ти не ми обръщаше внимание, затова накрая си отидох. Сега ела и легни — каза той с леко недоволство, като протегна една от млечнобелите си длани. — От твърде отдавна не съм те прегръщал.

На Хелън дори не й се наложи да го обмисля. Не беше виждала този бог никога преди, но го позна. В края на краищата беше прекарала почти всяка нощ от живота си, сгушена в обятията му. Нямаше нещо, което Морфей да не знаеше за нея, нито една ужасна малка тайна, която да беше успяла да скрие от него, а и той изглежда я обичаше. Всъщност от начина, по който огрените му от звездите очи се взираха в нея, Хелън разбра, че той я обожаваше.

Тя се усмихна с облекчение, плъзна ръка в неговата и въздъхна, когато почувства как главата й пада върху гладките му, ярко осветени от лъчите на луната гърди. Всяко мускулче в тялото й се отпусна, докато вълна след вълна успокояваща отмора заливаше изтощените й крайници. За пръв път от месеци Хелън си отдъхваше истински. Дори само няколко мига в обятията на бога наваксаха всички тези седмици на безсъние.

Морфей издаде някакъв идващ от гърдите му звук, дълбоко тътнещо тананикане на наслада, и погали лицето й нежно, подмамвайки устните й да се разтворят, той плъзна два пръста в устата й и си прибра монетата.