Вратата на Абадон

Отново се нагласи в механобота, отвори вътрешния люк на шлюза и се ослуша. Все още никакви аларми. Мелба се придърпа бавно и предпазливо във вражеската територия.

„Росинант“ бе построен палуба върху палуба, от реактора през инженерния отсек до ремонтния цех, после следваха камбузът и каютите на екипажа, след това командният мостик и най-отпред пилотската кабина. Под тяга той щеше да наподобява тясна и висока сграда. Без нея корабът бе лишен от посоки.

Сега вече трябваше да вземе решение. Товарният отсек ѝ осигуряваше достъп до инженерния и реактора. Би могла да се промъкне там и да включи реактора в режим на претоварване. Или да се качи горе, да се опита да плени екипажа с изненада, а след това да разруши кораба с команда от мостика.

Тя си пое дълбоко въздух. „Росинант“ имаше четиричленен екипаж, включващ и Холдън, и тя не знаеше дали репортерският екип все още е на кораба. Поне двама от екипажа имаха военна подготовка и опит. Би могла да ги обезвреди, ако ги изненада или попадне на всеки от тях поотделно.

Рискът бе твърде висок. Реакторът бе най-близко, достъпът до него бе лесен и можеше да се измъкне през товарния отсек. Тя се отправи по добре познатите коридори от компютърната стимулация към реактора и програмираната смърт на кораба.

Още щом отвори люка на инженерния отсек, видя увиснала пред отворено табло жена с поялник в едната ръка и намотана жица в другата. Имаше издълженото тяло и несъразмерно голямата глава на израсналите при по-ниска гравитация. Мургава кожа и коса, прибрана и завързана отзад. Наоми Нагата. Любовницата на Холдън.

Мелба почувства странното желание да смъкне механоботния екзоскелет, да опре език в небцето и да усети прилива на хормони. След това да сграбчи поясната за тънкото вратле и да го прекърши с голи ръце, за да почувства как се трошат костите. Но на кораба имаше поне още двама членове на екипажа и тя не знаеше къде са в момента. Ужасът, който бе изпитала в онова долнопробно балтиморско казино, се пробуди отново. Да пълзи безпомощно по пода в следнаркотичен колапс, докато непознати хора блъскат по вратата и се опитват да влязат. Не можеше да рискува да се вкопчи в двубой, докато не разбере къде са всички останали.

Наоми вдигна глава при звука на отварящата се врата с изписана на лицето радост, сякаш прекъсването ѝ бе дошло като приятна изненада, която обаче се смени с шок и после със студена ярост.

В първия миг никоя не помръдна.

После жената извика и се нахвърли върху Мелба, завъртайки пред себе си намотаната жица. Мелба се опита да отскочи, ала обемистият механобот правеше невъзможни резките движения. Жицата я удари по лявата буза със звука на падаща на земята тухла и през следващите няколко секунди в главата ѝ зазвъня. Тя вдигна механичната ръка в несръчен блок, удари поясната в ребрата, а после и двете се завъртяха във въздуха. Мелба посегна към една ръкохватка, пропусна я и опита да се улови за друга. Механичната ръка се вкопчи в извитата тръба и едва не я откърти от стената, ала поясната бе по-бърза от нея и се носеше право към Мелба с оголени зъби, досущ атакуваща акула. Мелба се опита да освободи ръка, за да замахне, но поясната вече бе твърде близо. Тя се вкопчи в предната страна на скафандъра на Мелба и използва захвата, за да забие коляно в гърдите ѝ, като подчертаваше с всеки удар думите: